Джеймс Купър - Лоцманът

Елис Дънскоум хвърли на лоцмана плах поглед, който беше по-красноречив от думите й, и отговори:

— Не зная дали всичко, което казваш за себе си и за постъпките си, е вярно. В минути на мъка и печал често съм се молила да не отговаряш в деня на страшния съд дори за една десета от това, в което те обвиняват. Но, аз отдавна и добре те познавам, Джон и не дай боже в този тържествен момент, може би на пцследната ни среща на тоя свят, женската слабост да стане причина да забравя дълга си като християнка! Когато чувах злостните упреци и чудовищните обвинения, с които обсипваха твоето име, често си мислех, че хората, които говорят така необмислено, слабо познават човека, когото клеветят. Но макар че понякога или почти винаги ти си кротък и спокоен като най-тихото море, по което ти се е случвало да плаваш, все пак бог ти е вдъхнал горещи страсти, които, когато кипнат, приличат на южните морета, разбунени от ураган. Трудно ми е да кажа докъде може да доведе тази яростна душа човек, раздразнен от въображаеми обиди, които са го накарали да забрави родина и дом и внезапно да придобие сила, за да излее яда си.

Лоцманът слушаше с дълбоко внимание и острият му поглед като че ли проникваше в самите глъбини на мислите й, които тя изказваше с недомлъвки. Все пак той се владееше напълно и отговори, с тон, в който имаше повече мъка, отколкото гняв:

— Ако нещо може да ме накара да възприема твоя миролюбив и примирителен начин на мислене, то е, че гнусните езици на моите, страхливи врагове са накарали и теб да се усъмниш в благородните подбуди на моето поведение. Колко струва славата, когато човек може да бъде очернен до такава степен даже пред най-близките си приятели? … Но, стига тези детински разсъждения! Те не са достойни нито за мен, нито за моя дълг, нито за святото дело, на което съм се отдал!

— Не, Джон, не ги отхвърляй — каза Елис, улавяйки го несъзнателно за ръката. Те са като роса за изсъхнала трева и могат да пробудят младежките ти чувства и да смекчат сърцето ти, закоравяло по-скоро от лоши привички, отколкото от низки подбуди.

— Елис Дънскоум — произнесе лоцманът, като се приближи към нея със сериозен и тържествен вид, тази нощ научих много неща, макар че съвсем не дойдох тук за това. Ти ми показа колко зловредно е диханието на клеветника и колко трудно се запазва доброто име. Най-малко двайсет пъти съм срещал наемниците на своя крал в открит бой и винаги съм се сражавал мъжествено под знамето, което бе издигнато за пръв път от моята ръка и което, слава богу, нито веднъж досега не съм виждал спуснато даже на една педя; нрез цялата си служба не мога да се упрекна за нито една малодушна или нечестна постъпка. И с какво съм възнаграден? Езикът на гнусния клеветник е по-остър от сабята на воина и оставя дори по-незаличим белег!

— Никога досега не съм чувала от теб такива справедливи думи, Джон, и дай боже да те спохождат винаги! — промълви Елис с чувство. Ти казваш, че си рискувал скъпоценния си живот в двайсет битки, ала виждаш колко неблагосклонно е небето към размирниците! Разправят, че никога светът не е виждал по-отчаяна и по-кървава борба от тази, чийто грохот разнася твоето име до най-далечните кътчета на тоя остров …

— То ще се разнася навред, където се говори за морски битки! — прекъсна я лоцманът с гордо вълнение, което започваше да измества тъгата, помрачавала досега лицето му.

— И все пак тази мнима слава няма да предпази името ти от безчестие, и ефимерните награди на победителя не могат да се сравнят с наградите на победените. Знаеш ли, че нашият милостив монарх, смятайки делото на твоя последен противник за свято, го е обсипал със своята кралска щедрост?

— Да, посветил го е в рицарско звание! — възкликна лоцманът с презрителен и горчив смях. Е, нека му дадат отново кораб, а на мен друг и му обещавам графска титла, ако заслужи това с ново поражение!

— Не говори толкова прибързано и не се хвали, че те закриля някаква сила. Тя може да ти измени, Джон, точно когато най-много се нуждаеш от нея и най-малко очакваш да ти изневери — възрази събеседницата му. В битката не винаги печели най-силният, както и в бягането най-бързият.

— Не забравяй, моя добра Елис, че думите ти имат двояк смисъл! Вярно, в бой не винаги спечелва най-силният, ала в бягането безусловно побеждава най-бързият. Да, да, много често страхливците са се спасявали от мен само с бързите си нозе! Елис Дънскоум, ти не познаваш и една хилядна от мъченията, които съм изтърпял по вина на знатни мерзавци, само защото ти завиждат за заслуги, на които не са способни, и принизяват славата на дела, непосилни за тях.