Джеймс Купър - Лоцманът

След като новодошлата седна, полковник Хауард помълча още малко, после се обърна към Кетрин и като се стараеше да говори непринудено, от което думите му звучаха още по-надуто и пресилено, каза:

— Още не сте успели, мис Плаудън, да извикате мис Елис и ето я вече тук, готова и — смея да кажа, мис Елис — способна да се защити срещу всички обвинения, дори и на най-върлите й врагове.

— Аз не възнамерявам да отправям никакви обвинения срещу мис Дънскоум, отвърна Кетрин раздразнено — и не искам да се скарвам с приятелките си дори по вина на полковник Хауард.

— Полковник Хауард ще се старае занапред да избягва такива простъпки — каза старецът с поклон и като се обърна тържествено към останалите, продължи:

— Тъкмо когато влизахте, мис Елис, разправях на племенницата си, че няма защо да се затваря между четири стени като калугерките, които са живели някога в тая обител. Казвам й, мис, че нито годините й, нито моето състояние, нито нейното собствено — защото Хари Хауард е оставил нещичко на дъщеря си — не налагат да живеем така, като че ли вратите на целия свят са затворени за нас и в „Света Рут“ може да се влезе само през тези старинни прозорци. Мис Плаудън, смятам за свой дълг да запитам, защо тук има толкова много от тия странни копринени парцалчета?

— За да си ушия официална рокля за бала, който готвите, сър — отговори Кетрин с дръзка усмивка, която изчезна само под укорителния поглед на нейната братовчедка. Вие сте човек с вкус, полковник Хауард, и разбирате от дамски тоалети. Кажете, ще подхожда ли този яркожълт цвят на мургавото ми лице? Бялото също отива на черно. Нали розовото приляга чудесно на черни очи? Ще стане такъв тюрбан, че и императрицата би пожелала да го носи!

Докато лукавата девойка бъбреше непрестанно такива безсмислици, сръчните й пръсти сплетоха флагчетата в безредна купчина, а после ги сложи на главата си като украшение, за каквото според думите й бяха предназначени. От учтивост старецът не възрази нищо на тоя женски вкус и поднови разговора, след като подозренията му бяха напълно разпръснати от находчивостта и ловкостта на Кетрин. Но докато полковник Хауард лесно можеше да бъде измамен по отношение на женските тоалети, съвсем не беше така с Елис Дънскоум. Тази дама толкова упорито и неодобрително разглеждаше фантастичния тюрбан, че Кетрин побърза да приседне до нея и се помъчи да отклони вниманието й с игриви движения и с произнасяни шепнешком шеговити въпроси.

— Тъкмо разправях, мис Елис — продължи полковникът, че макар времената да са причинили известни щети на моето състояние, все пак не сме толкова обеднели, че да не можем да приемаме приятелите си, както подобава на потомци на старите собственици на „Света Рут“. Сесилия, дъщерята на брат ми Хари е момиче, с което би се гордял всеки чичо, и аз искам, мис, тя да покаже на вашите английски дами, че и ние от другата страна на Атлантика отглеждаме достойни потомци на нашия род.

— Достатъчно е да произнесеш само една дума, добри ми чичо — промълви мис Хауард, и желанието ти ще бъде изпълнено.

— Кажете с какво можем да ви бъдем полезни, сър — подзе отново Кетрин, и ако това е в състояние да прогони някак скуката от този мрачен дом, обещавам да ви помогна, с каквото мога.

— Правилно говорите — възкликна полковникът, както подобава на умни и добри момичета! В такъв случай най-напред ще се обадим на Дилън и на капитана да ги поканим тук на кафе. Струва ми се, че е време вече.

Сесилия сведе смутено кротките си очи и не отговори нищо. Но мис Плаудън побърза да възрази:

— Не, сър, нека те сами дадат пример. Тъй като вие предложихте първата стъпка да бъде направена от нас, не е ли по-добре да се съберем всички във вашата гостна и да бъдем домакини на вашата трапеза? Зная, сър, че сте подредили една от стаите си за подобни случаи. Женският вкус също може да се окаже полезен в това отношение.

— Мис Плаудън — отвърна недоволно полковникът, преди известно време, струва ми се, ви предупредих, че докато тия подозрителни кораби се навъртат край нашите брегове, искам вие с мис Хауард да не напускате това крило на сградата.

— Тогава не разправяйте, че сме се уединили тук по наше желание — възрази Кетрин. Кажете ясно и просто. Вие сте ни затворилитук.

— Нима съм тъмничар, мис, та говорите така? Кой знае какво ще си помисли мис Елис, като ви слуша. Аз …

— Сега могат да се отменят всички мерки, взети от страх пред фрегатата и шхуната, които влязоха вчера в Дяволската хватка — прекъсна го мис Дънскоум замислено и тъжно. Малцина знаят опасните пътища, по които даже най-малък кораб може да се измъкне невредим в открито море при дневна светлина и попътен вятър. Но, в такава тъмнина и хала само милостивият бог може да спаси тия хора.