Джеймс Купър - Лоцманът

— Да, може наистина да са загинали — отвърна старецът, но в гласа му вече не се долавяше злорадство.

— Не са загинали! — възкликна Кетрин с неочаквана разпаленост, стана от мястото си, прекоси стаята и се спря до Сесилия. Тя беше вдигнала тъй гордо глава, че наглед се изравняваше по ръст със своята братовчедка, макар че беше по-ниска от нея. Тези хора са сръчни и смели. Правят всичко, на каквото са способни храбрите моряци, и ще успеят. Пък и кого ще осени справедливото провидение със своята милост, ако не безстрашните синове на една подтисната страна, които се борят с тиранията и с безброй неправди?

Например синът на моя стар познат и добър приятел на брат ми Хари, бащата на Сесилия, вироглавия Хю Грифит, както му викахме. Още като хлапаци Хю и Хари избягали от къщи и същия ден постъпили на един от корабите на негово величество. Бедният Хари дослужи само до широка нашивка, а Хю умря като командир на фрегата. Та вижте и тоя хлапак. Възпитан на бащиния си кораб и научен, докато е служил на негово величество, да борави с оръжие, което сега е обърнал срещу своя крал! Тук има нещо противоестествено, мис Елис. Синът да вдигне ръка срещу бащата! На такива като него, поведени от Вашингтон, се крепи тоя дързък метеж.

— Между тях има хора, които никога не са носили лакейския мундир на Британия, сър и Америка ги тачи наравно с другите си герои! — прознесе гордо Кетрин. Да, сър, тия хора с радост биха застанали срещу най-храбрите офицери на британския флот.

— Няма да се опитвам да ви разубеждавам — каза полковник Хауард вежливо, но студено, като се изправи. Млада дама, която се осмелява да сравнява бунтари с доблестни джентълмени на служба при краля, може да бъде извинена само с това, че е заблудена. Нито един мъж — не говоря за жените, които може би не познават достатъчно добре човешката природа, — нито един мъж, достигнал възраст, когато вече се нарича мъж, не може да има нещо общо с тия размирници, които искат да унищожат всичко свято. С тия левълъри, готови да съборят великото, за да въздигнат нищожното, с тези якобинци, които … които …

— Ако нямате достатъчно оскърбителни епитети, сър — каза Кетрин с предизвикателна студенина, повикайте на помощ мистър Кристофър Дилън. А, ето го на вратата. Той чака само да го поканите.

При това неочаквано съобщение полковник Хауард, забравил гневната си тирада, се обърна учудено и действително съзря мрачното лице на своя роднина, който бе застанал на прага, придържайки отворената врата. Ала Дилън изглеждаше също толкова смаян, че се бе озовал между тия дами, колкото и самите те от необичайното му посещение.

Мис Хауард, привела бледото си лице над страничната облегалка на креслото, слушаше със свито сърце разгорещения спор, описан в предишната глава. Но когато в стаята влезе човек, който според нея нямаше никакво право да идва тук без разрешение, цялата й женска гордост се възбунтува, макар и може би по-сдържано, отколкото би сторила това нейната братовчедка.

— На какво дължим толкова неочакваното посещение на мистър Дилън? — запита тя, като се изправи. Сигурно знае, че ни е забранено да ходим в оная част на сградата, която обитава той, и, предполагам, полковник Хауард го е предупредил, че в името на справедливостта никой не бива да ни безпокои тук?

Ловко пресметнатото смирение не можа да прикрие злобната нотка в отговора на джентълмена:

— Мис Хауард няма да ми се сърди, че влизам без позволение, когато разбере, че съм дошъл при чичо й по важна работа.

— А, това е вече друго. Кит. Но все пак дамите имат право на уважение към техния пол. Впрочем аз също бях забравил да ги уведомя, че пристигам. Ала Бъроуклиф е виновен за това. Заради него сега пия повече мадейра, отколкото клетият ми брат Хари и достойният му приятел Хю Грифит … Дявол да го вземе тоя Хю Грифит и целия му род! Извинете, мис Елис … По каква работа сте дошли при мен, мистър Дилън?

— Нося вест от капитан Бъроуклиф. Сигурно си спомняте, сър, че по ваше настояване всяка нощ се мени разположението на постовете.

— Да, така правехме и в кампанията срещу Монкалм 38 38 Луи-Жозеф Монкалм (1712 — 1759) френски генерал, изпратен да защити Канада от англичаните, но загинал в битката при Квебек заедно със своя противник английския генерал Уулф. Б.пр. . Тази мярка беше необходима, мис Елис, за да надхитрим индианците, които му помагаха, като убиваха часовоя, ако две нощи поред стоеше на едно и също място.