Джеймс Купър - Лоцманът

Тези упреци вразумиха лекомислената присмехулка. Всякаква следа от шеговитост изчезна от лицето й, което се покри с мъртвешка бледост. Тя сключи ръце и вторачи унесен поглед в разхвърляните безразборно около нея ярки копринени парцалчета. В този критичен момент вратата на стаята се отвори бавно и влезе полковник Хауард. Видът му представляваше забавна смесица от дълбоко негодувание и обичайното кавалерско уважение към прекрасния пол.

— Моля да ме извините, госпожици, че се вмъквам така — подзе той. Предполагам обаче, че присъствието на един старец в покоите на неговите повереници не може да бъде съвсем недопустимо.

Полковникът се поклони и седна на канапето, в другия край на което бе седяла неговата племенница, защото при влизането му мис Хауард се вдигна от мястото си и остана права, докато чичо й се разположи по-удобно. Като обгърна със самодоволен поглед подредбата на стаята, старецът продължи с предишния тон:

— Тук можете съвсем спокойно да приемате гости и не виждам причина за това постоянно уединение, на което сте се обрекли.

Сесилия погледна чичо си с плахо учудване и отговори:

— Разбира се, че сме ви много задължени за вашето любезно внимание, уважаеми сър, но нима уединението ни е напълно доброволно?

— Че може ли да бъде другояче? Нима не сте господарки на тази къща? Когато ви избирах този дом, където са живели дълго с чест и уважение вашите и — позволете ми да добавя — моите предци, аз се ръководех не толкова от фамилна гордост, която, естествено, не можех да не изпитвам, колкото от желание да ви осигуря уют и щастие. И старческите ми очи виждат, че нямаме причина да се срамуваме да приемаме приятелите си между тези стени. Манастирът „Света Рут“, мис Хауард, не е съвсем гол, а и обитателите му са достойни да се показват пред хората.

— Тогава разтворете вратите на тоя манастир, сър, и вашата племенница ще се постарае да следва примера на неговия гостоприемен стопанин.

— Ето така чистосърдечно и радушно трябва да говори дъщерята на Хари Хауард! — възкликна старият воин, като се приближи неусетно до племенницата си. Ако моят брат се бе отдал не на морска, а на сухопътна служба, щеше да бъде един от най-храбрите и най-способни генерали в армията на негово величество. Горкият Хари! Той можеше да бъде жив днес и в тоя момент да води победоносно войските на своя крал срещу въстаналите колонии. Но той умря, Сесилия, и остави теб, скъпата си дъщеря, като продължителка на нашия род и владетелка на малкото, което ни е останало в тези смутни времена.

— Струва ми се, уважаеми сър — каза Сесилия, като го улови за ръката, неволно протегната към нея, и я докосна с устни, че нямаме причини да се оплакваме от съдбата, която ни е оставила достатъчно състояние, колкото и горчиво да съжаляваме, че са оцелели толкова малко от нас, способни да го ползуват.

— Не, не — промълви Кетрин с вълнение, Елис Дънскоум сигурно е сгрешила. Провидението никога няма да обрече смелчаци на такава жестока участ!

— Елис Дънскоум е тук и ще изкупи грешката си, ако наистина е сгрешила — произнесе спокоен, тих глас с едва доловим провинциален акцент, чиито ниски ноти обаче бяха лишени от кристалната звучност, която придаваше такава женствена прелест йа думите на мис Хауард и мелодичност на игривия тембър на нейната братовчедка.

Неочакваността на тази поява накара всички да млъкнат. Кетрин Плаудън, която продължаваше да стои коленичила на пода, стана, огледа се смутено и бузите й отново се покриха със свежа, жива руменина. Жената, която бе заговорила, пристъпи с твърда крачка към средата на стаята и като отвърна с изискана вежливост на ниския поклон на полковник Хауард, се разположи на другото канапе. Начинът на появяването й, оказаният й прием и тоалетът й показваха, че нейното присъствие тук не е нещо необичайно и че е винаги добре дошла в този дом. Тя беше облечена с подчертана скромност, но с обмислено изящество, което изкупваше липсата на украшения. На вид нямаше повече от трийсет години, но ако се съди по облеклото й, искаше да изглежда по-стара. Разкошната й руса коса беше прибрана с тъмна панделка, каквато носят най-младите девойки в далечния север и от нея се подаваха само няколко немирни къдрици, които показваха, че тяхната притежателка напразно се стреми да ги обуздае. Бялото й лице вече бе загубило свежестта на първата младост, но запазило предишната си красота и яснота на чертите. Към това описание могат да се добавят прекрасни, кротки сини очи, малко едри зъби с ослепителна белота и правилни черти на лицето. Тъмносивата копринена рокля стоеше чудесно на изящната й, макар и едра фигура.