Джеймс Купър - Лоцманът

— Възможно е, мис, те наистина да заслужават това име — отвърна студено Дилън. Но аз съм научен да изслушвам показанията, преди да произнеса присъдата.

— Аха! Тоя момък е измъкнал това от Коук и Литълтън! — възкликна полковникът. Законът е чудотворен лек за човешките недъзи, мис Елис, и между другото приучва буйния нрав на търпение. Ако не беше тоя проклет престъпен бунт, мис, младият човек, който стои пред вас, сега щеше да раздава благословията на закона от съдийската скамейка в някоя от нашите колонии. Точно така! И уверявам ви еднакво на всички. На черни и бели, на червени и жълти, като се съобразява само с различията, които самата природа е установила между офицера и редника. Дръж се родственико, ще дойде и нашето време! Кралската армия има войници безчет, а според последните сведения работите ни вървят по-добре … Но да отидем в караулното да разпитаме тия скитници. Предполагам, че са просто дезертьори от някой кръстосвач на негово величество или пък честни поданици, които се занимават със събиране на новобранци. Хайде, Кит, да вървим и …

— Нима тъй скоро ще се лишим от компанията на полковник Хауард? — попита Кетрин, като се приближи до своя настойник със смирен и умолителен вид. Зная, че бързо забравяте острите думи, които се изплъзват понякога от устата ми при нашите малки спорове, и няма да ни напуснете разсърден, преди да опитате кафето ни.

При това неочаквано излияние старецът се обърна към говорещата и я изслуша внимателно. Когато тя млъкна, полковникът отговори с голяма нежност в гласа:

— Ах, негодница такава! Ти ме познаваш достатъчно добре, за да се съмняваш в моята прошка. Но, дългът ме зове и аз не мога да го пренебрегна дори заради усмивката на една млада дама. Да, да, чедо мое, ти си също дъщеря на смел и достоен моряк, но твърде далеч отиваш със своята привързаност към тая професия, мис Плаудън, да, твърде далеч!

Кетрин може би малко почервеня, но беглата усмивка, която се плъзна по заруменялото от срам лице, придаде на чертите й лукав вид. Тя докосна леко ръкава на своя настойник, за да го задържи, и каза:

— Но, защо все пак ни напущате, полковник Хауард? Отдавна не сме ви виждали в нашата обител, а знаете, че вие сте ни като баща. Потърпете, може скоро да станете и наш изповедник.

— Твоите грехове вече са ми известни, чедо? — каза почтеният полковник, като несъзнателно отстъпи пред нежните усилия на девойката и се върна на мястото си. На душата ти тежи греховен бунт против твоя крал, неизлечимо пристрастие към морската вода и грубо неуважение към съветите и желанията на един старец, който по волята на твоя баща и законите на това кралство е взел под свое попечителство теб и твоето състояние.

— Не, не можете да ме упрекнете за последното, уважаеми сър! — извика Кетрин. Аз не съм забравила нито една ваша дума за онази глупава работа … Но, защо не седнете? Сесилия, полковник Хауард е съгласен да пие кафе с нас.

— Само че забравяте тримата арестанти, добрия Кит и нашия уважаем гост капитан Бъроуклиф.

— Нека добрият Кит да остане тук, ако иска, а капитан Бъроуклиф може да поканите при нас. Аз като жена много любопитствувам да видя този офицер. А що се отнася до ония тримата … Тя замълча, като че ли се замисли за миг, а после продължи, сякаш осенена от някакво напълно естествено хрумване. Да, можете да ги доведете и да ги разпитате тук. Кой знае, може да са претърпели корабокрушение и да заслужават повече нашето съчувствие и помощ, отколкото вашите подозрения.

— Благородната мисъл на мис Плаудън несъмнено ще намери отклик в сърцата на всички, които живеят на този див бряг — проговори Елис Дънскоум. Колко трагични корабокрушения съм виждала сред тия скрити плитчини даже при вятър, който е само слаб полъх в сравнение със снощната буря! Войните и несигурните времена заедно с лошите човешки страсти са погубили мнозина от тия, които познаваха добре пътищата в нашите води. Чувала съм дори, че няко от тия хора били способни да минат съвсем близо до Дяволскат хватка в най-тъмната нощ, която е падала над Англия. Но всичк тия смелчаци сега са слезли от сцената. Едни — покосени от смъртта, други, което е още по-печално — прокудени несправедливо от своето отечество.

— Сигурно повечето от тях са участвували във войната, защото вашите спомени са съвсем отскорошни, мис Елис — забеляза старецът. И тъй като мнозина от тях са се занимавали по-рано с контрабанда, така страната до известна степен е възнаградена за предишните им престъпления и същевременно, за щастие, избавена от тяхното присъствие. Ах, мис, славна държава имаме ние! Всичко в нея е тъй добре подредено, като в тялото на здрав човек, което само се пречиства от нечистотиите.