Джеймс Купър - Лоцманът

— Мис Плаудън — каза старецът, тъй като Кетрин седеше най-близо до него, това е моят приятел капитан Бъроуклиф. Той отдавна жадуваше за честта да се запознае с вас и надявам се, ще му окажете такъв прием, че няма да съжалява за това.

Кетрин се усмихна и отговори малко двусмислено:

— Не зная как да се отплатя на капитана за грижите, които полага за нас, бедните!

Капитанът я изгледа вторачено, като че ли заплашваше да си отмъсти, после отговори:

— Вашата усмивка, мис, ще бъде достойна награда както за услугите, които съм ви направил, така и за тия, които засега са само в проект.

Кетрин му се поклони по-благосклонно, отколкото се кланяше обикновено на хора в английска уноформа, а полковникът продължи церемонията.

— Капитан Бъроуклиф, а това е мис Елис Дънскоум, дъщеря на почтен пастор, служил някога в нашата енория. Тази дама ни прави удоволствие със своята компания, макар и не толкова често, колкото бихме желали.

Капитанът отвърна на вежливия поклон на Елис и полковникът продължи:

— Мис Хауард, позволете ми да ви представя капитан Бъроуклиф, джентълмен, който в тия тежки времена се е наел доброволно да пази нашия дом и затова заслужава напълно благосклонността на неговата стопанка.

Сесилия се изправи грациозно и поздрави гостенина много мило и радушно. Офицерът не отговори нищо на обичайните любезности, остана за миг вторачен в изразителното лице на девойката, а после неволно сложи ръка на гърдите си и се поклони, като наведе глава почти до дръжката на сабята си.

Когато тия формалности бяха съответно изпълнени, полковникът заяви, че е готов да приеме арестантите. Щом Дилън отвори наново вратата, Кетрин устреми спокоен и внимателен поглед към непознатите и видя блясъка на оръжието на охраняващите ги войници. Моряците влязоха сами, но звънът на оръжието и тежкото потупване на мускетите по каменния под показваха, че войниците бяха сметнали за благоразумно да останат отвън, за да следят тайнствените пришълци.

Тримата, които влязоха в стаята, като че ли никак не се смутиха от присъствуващите, макар и да бяха облечени в груби, овехтели моряшки дрехи, очевидно съвсем наскоро подложени на въздействието на суровото време. Те закрачиха мълчаливо към посоченото от капитана място и застанаха в дъното на стаята с вид на хора, научени на чинопочитание и свикнали от дълъг опит с превратностите на живота. След тази малка подготовка полковникът пристъпи към разпита.

— Предполагам, че сте честни и верни поданици на негово величество — започна старецът, проявявайки уважение към арестантите, тъй като можеха да се окажат невинни, но в такива времена и най-почтени хора биха си навлекли подозрение. Ето защо, ако съмненията ни във вас излязат напразни, трябва да ни простите за тази грешка, защото тя се дължи на ужасното състояние, в което се намира нашата държава поради бунта. Имаме сериозни основания да се опасяваме, че врагът е намислил да предприеме нещо по крайбрежието, тъй като научихме, че край нашите брегове са се появили фрегата и шхуна, принадлежащи на неприятеля, а дързостта на тия метежници може да се сравни само с тяхното нагло и безочливо неуважение към правата на нашия суверен.

Докато полковник Хауард произнасяше тази встъпителна реч, тримата арестанти го наблюдаваха с голям интерес, но когато спомена за предполагаемото нападение, погледът на двама от тях стана особено изострен и те се спогледаха многозначително. Обаче никой от тях не отговори и след кратка пауза, която старецът направи умишлено, за да окажат думите му необходимото въздействие, той продължи:

— Разбира се, нямаме никакви доказателства, че сте и най-малко свързани с враговете на нашата страна, но тъй като са ви срещнали не на широкия кралски друм, а по странична пътека, която, трябва да призная, се ползува често от местните жители, но си е само пътечка, принудени сме от предпазливост да ви зададем няколко въпроса и се надявам, че ще ни отговорите задоволително. Както се казва на вашия морски жаргон: „Откъде идвате и накъде ви е курсът?“

Отвърна му тих, плътен глас:

— Идваме от Съндърленд и курсът ни е към Хуайтхейвън. Едва бе произнесен този кратък и прям отговор, и вниманието на слушателите се насочи към Елис Дънскоум, която нададе слаб писък и стана неволно от мястото си, въртейки уплашено очи из стаята.