Джеймс Купър - Лоцманът

— Да не сте болна, мис Елис? — запита я съчувствено Сесилия Хауард със сладкото си гласче. Наистина изглеждате зле. Облегнете се на мен, ще ви заведа до вашата стая.

— Чухте ли, или така ми се е сторило? … — промълви Елис, пребледняла като смъртник и цялата разтреперана, сякаш в конвулсии. Кажете, чухте ли?

— Нищо не съм чула освен гласа на чичо, който сега стои до вас, разтревожен като всички ни от вашето ужасно вълнение.

Елис продължаваше да мести уплашен поглед ту към един, ту към друг от присъствуващите и не се успокои дори след като огледа всички, които я заобикаляха, а почна да се взира жадно в лицата и външността на тримата непознати, които стояха в почтително мълчание и наблюдаваха търпеливо и безучастно тази необикновена сцена. Най-после тя закри лицето си с ръце, сякаш да прогони някакво страшно видение, сетне свали ръце и със слаба усмивка даде знак на Сесилия да й помогне да излезе от стаята. На джентълмените, които вежливо й предложиха услугите си, тя поблагодари само с жест и поглед. Но, когато дамите отминаха часовите, които крачеха назад-напред из коридора, и останаха сами, Елис въздъхна дълбоко и проговори:

— Това беше като глас от безмълвен гроб! Но изглежда, че така ми се е сторило. Не, не, това е справедливо наказание, загдето образът на един човек заема в сърцето ми мястото, което се полага единствено на твореца! Ах, мис Хауард, мис Плаудън, вие и двете сте в разцвета на младостта и красотата, затова не познавате изкушенията и заблудите на тоя грешен свят и не се боите от тях!

— Тя бълнува! — прошепна Кетрин с тревога и съчувствие. Някакво ужасно нещастие е помътило съзнанието й!

— Да, изглежда, че в греховните си помисли бълнувам и ми се счува глас, който не бих искала да чуя между тия стени — каза Елис вече по-спокойно, гледайки с бледа усмивка двете хубави девойки, които я подкрепяха внимателно отстрани. Ала тази временна слабост премина и сега ми е по-добре. Помогнете ми да стигна до стаята си и се върнете, за да не помрачавате съгласието, което се е възцарило отново между вас и полковник Хауард. Да, сега съм по-добре, вече нищо ми няма.

— Не говорете така, скъпа мис Елис — възрази Сесилия. Лицето ви опровергава думите, които ни казвате само от доброта. Вие сте болна, много болна и дори да ми заповядате, няма да ви напусна.

— Тогава останете при мен като милосърдна сестра — каза мис Дънскоум, хвърляйки признателен поглед на добрата девойка, която я подкрепяше, а Кетрин нека се върне в гостната да почерпи джентълмените с кафе.

В това време те бяха вече стигнали стаята на Елис. Кетрин помогна на своята братовчедка да сложи Елис на леглото и се върна в гостната да изпълни задълженията си на домакиня.

Когато влезе там, полковник Хауард прекъсна разпита на арестантите и с учтива загриженост се осведоми за здравното състояние на мис Дънскоум, след което продължи:

— Всичко е ясно като бял ден, Бъроуклиф, тъй като останали без работа в Съндърленд, тръгнали да търсят свои роднини и познати в Хуайтхейвън, за да им помогнат да се настанят някъде. Всичко това е много правдоподобно и съвсем невинно.

— Разбира се, уважаеми домакине — отвърна весело офицерът, но ми се струва крещяща несправедливост, че трима такива здравеняци нямат къде да раздвижат мускулите си, когато толкова кораби от флота на негово величество бродят из океаните да търсят враговете на стара Англия!

— Забележката ви е правилна, много правилна! — възкликна полковникът. Какво ще кажете, момчета? Не ви ли се иска да се посчепкате с французите, с испанците и даже с моите сънародници, дето са пощурели да се бунтуват? Ей богу, негово величество трябва на всяка цена да се възползува от услугите на тия юнаци! Всеки от вас ще получи ето тия пет гвинеи, щом стъпи на борда на тендера 41 41 Тендер — едномачтов ветроходен военен кораб. Б.пр. „Бързи“. А това никак не е трудно, защото този тендер от снощи е закотвен на две мили южно оттук, в едно малко заливче, където е защитен от бурята не по-зле, отколкото в който и да е ъгъл на тази стая.

Единият от пленниците, преструвайки се, че хвърля алчен поглед на парите, запита, сякаш преценяваше условията на предлаганата му служба:

— А добър кораб ли е тоя „Бързи“ и има ли удобства за екипажа?

— Удобства ли? — повтори Бъроуклиф. То се знае! Не току-тъй се смята за най-добрия тендер в целия флот. Вие сигурно много сте скитали по света. Случвало ли ви се е да видите морския арсенал в Картахена, в Испания?