Джеймс Купър - Лоцманът

— Няма съмнение, мис, че английската конституция е славна. Няма съмнение също, че този остров е единственото убежище, където свободата може да се приюти. Конгресът не може да заслужи такова достойно име със своя деспотизъм и подтисничество, които обричат колониите на опустошение и нищета. Метежът осквернява всичко, до което се докосне, мис. И макар че често в началото се прикрива под мантията на свещената свобода, винаги завършва с тирания. Летописите на световната история — от времето на гърците и римляните, та чак до наши дни — изобилствуват с доказателства в това отношение. Юлий Цезар например е бил, както казвате, човек от народа, а на края станал тиранин. Също и Оливър Кромуел — бунтар, демагог и тиранин. Тази градация, мис, е неизбежна, както човек неизбежно преминава от детство към юношество и от младост към старост. А що се отнася до дребния факт, за който благоволихте да споменете във връзка с моите частни интереси, мога да кажа само, че за държавните работи не бива да се съди по домашни премеждия, както и домашните работи не могат да се преценяват от гледна точка на държавната политика. — Подобно на много по-силни в логиката оратори полковникът погрешно сметна антитезата си за доказателство и замълча за момент, възхищавайки се на собственото си красноречие. Но потокът на мислите му, който винаги се разпенваше буйно, когато се зачекнеше тая тема, го повлече и той продължи: — Да, мис, тук и само тук може да се намери истинска свобода! И с това тържествено уверение, направено не току-тъй, а въз основа на моя шестдесетгодишен жизнен опит, аз ви напущам, мис Плаудън. Вие трябва да се замислите дълбоко над думите ми, защото достатъчно добре разбирам вашите опасни чувства и зная, че политическите ви грешки се дължат на сърдечните ви увлечения. Помислете си поне във ваш личен интерес, ако държите не само на щастието си, но и на уважението и доброто име в обществото. Колкото до черните кучета, за които подхвърляте дума, те са неблагодарни животни и метежници. И ако ми падне някой от тия проклети …

Полковникът успя да се сдържи и да напусне дамата, преди да изсипе ругатните си, а Кетрин остана една минута неподвижно, притиснала устните си с показалец, ослушвайки се в гласа му, който кънтеше из коридора, докато заглъхна съвсем зад някаква далечна врата. Тогава своенравната девойка тръсна тъмните си коси, а на лицето й заигра лукава усмивка, примесена със съжаление, докато прибираше забързано в безредна купчина чайните принадлежности. Експериментът беше може би жесток, но успя — мърмореше си тя. Макар и самите ние да сме под арест, поне до края на нощта ще бъдем свободни. Трябва по-внимателно да разучим тия загадъчни моряци. Ако под черната перука на единия от тях не святкаше гордият поглед на Едуард Грифит, значи, нищо не разбирам от физиономии. А, под чий образ ли се крие очарователният лик на, мистър Барнстейбъл? Защото нито един от тия хора не прилича на него. Но да вървя при Сесилия!

С последните думи тя се измъкна леко от стаята и като пребяга през полутъмните коридори, изчезна зад един завой, който водеше към вътрешните помещения на манастира.

Нека читателят не мисли, че по време на гореописаните сцени, светът бе престанал да се движи. Докато тримата моряци бяха настанени в отделни стаи и в коридора, където се намираха тези три стаи, бе поставен часовой, за да следи едновременно всички, вече бе настъпила дълбока нощ. Капитан Бъроуклиф се яви на повикването на полковника, който се извини доста неопределено за промяната в програмата на вечерните развлечения и предложи на госта си да подновят атаката срещу мадейрата. Капитанът пристъпи към тази приятна работа с подобаваща сериозност и неведнъж манастирският часовник напомни печално за изтеклите часове, а приятелите все не можеха да се разделят. Междувременно мистър Дилън се бе запилял нанякъде. Когато домакинът попита за него, слугата отговори, че „мистър Кристофър навярно е заминал с кон, за да стигне навреме за утрешния лов, който започва още призори“. Но докато джентълмените се черпеха така в трапезарията и се забавляваха с разкази за минали времена и сурови битки, в други части на сградата се разиграваха две съвсем различни сцени.

Когато в манастира се възцари тишина, прекъсвана само от воя на вятъра и от отекващия из коридорите гръмогласен смях на полковника и капитана, разположили се удобно пред бутилка вино, вратата на една от „килиите“ се отвори тихичко и от нея се измъкна Кетрин Плаудън, загърната плътно в наметало и с нощна лампичка в ръка, която едва осветяваше с мъждивия си пламък мрачните стени отпред, оставяйки всичко след себе си в непрогледна тъмнина. Скоро подир нея се показаха още две женски фигури в Същото облекло и със също такива лампички. Когато и трите се озоваха в коридора, Кетрин затвори внимателно вратата и мина напред.