Джеймс Купър - Лоцманът

— Ш-шт! — прошепна Сесилия с треперещ глас. В другата част на къщата още не са заспали. И ако твоите подозрения се окажат основателни, с посещението си може да издадем нашите приятели и да станем причина за тяхната неминуема гибел.

— Нима смехът на полковник Хауард, седнал на чаша вино е толкова непривичен за слуха ти, Сесилия, та не можеш да го познаеш? — каза насмешливо Кетрин. Или забравяш, че в такива случаи той рядко е способен да чуе или да види нещо? Вървете след мен: моите подозрения са основателни, не може и да бъде другояче. И ако не направим нещо, за да спасим тия хора, те са загубени. А може би план м им е по-хитро скроен, отколкою личи на пръв поглед.

— По опасен път сте тръгнали — забеляза спокойно Елис Дънскоум. Но нали сте млади, всичко ви се струва постижимо.

— Ако не одобрявате нашата постъпка — рече Сесилия, значи тя действително е погрешна и трябва да се върнем.

— Не, не исках да кажа нищо лошо за това, което сте намислили. Ако бог е поставил под ваша закрила живота на тия, към които изпитвате любов и уважени, с каквито жената трябва да дарява само един-единствен мъж, той е имал право да постъпи така. Води ни при тях, Кетрин! Поне ще се отърсим от съмнения.

Пламенната девойка не чака да я молят повторно, а с лека, бърза стъпка поведе другарките си по коридора. Когато стигнаха края му, спуснаха се по тясна стълба на първия етаж, отвориха предпазливо една вратичка и се озоваха навън, на полянката между къщата и цветната градина. Те пребягаха приведени през полянката, затуляйки лампите си от силния вятър, който връхлиташе откъм морето. Скоро стигнаха голяма, но груба пристройка, която се мъчеше да скрие простата си архитектура зад по-добре изпипаната и по-изящна главна част на манастира, и влязоха през масивна врата, която стоеше открехната, като че ли нарочно ги чакаше.

— Клои е изпълнила точно моите нареждания — прошепна Кетрин, когато се подслониха от смразяващия вятър. Сега, ако всички слуги спят, сигурно ще успеем да се промъкнем незабелязано.

Трябваше да прекосят и помещението за прислугата, което минаха благополучно, тъй като в него имаше само един стар негър, заспал дълбоко на две крачки от едно звънче. След като се промъкнаха и през тази стая, тръгнаха по дълги, лъкатушни коридори, очевидно добре познати на Кетрин, макар и неизвестни на нейните спът-нички, а после се изкачиха по друга стълба. Сега бяха вече близо до целта си и се спряха да видят няма ли някакви пречки из пътя им по-нататък.

— Планът ни май се проваля — прошепна Кетрин, скрита от мрака, в който тънеше дългият, тесен коридор. Часовоят е тук, а аз мислех, че са го сложили под прозорците. Какво да правим сега?

— Да се върнем — предложи Сесилия, също шепнешком. Чичо ме слуша много, макар че понякога изглежда строг към нас. Утре сутринта ще се помъча да го убедя да ги пусне, ако обещаят да не повтарят подобни опити.

— Сутринта ще бъде вече късно — възрази Кетрин. Видях как тоя дявол Кит Дилън замина за някъде на кон. Каза, че бързал за утрешния лов, но по очите му познах, че крои някаква поразия. Мълчи, за да не се издаде. И ако утрото завари Грифит между тия стени, той ще бъде осъден на смърт …

— Стига! — извика Елис Дънскоум със странно вълнение. Някаква щастлива случайност може да ни помогне да се разберем с тоя часовой.

Като каза това, тя продължи напред. Само след няколко крачки ги спря строгият глас на часовоя.

— Няма време за колебание — прошепна Кетрин. Ние сме стопанки на тая къща и обикаляме, за да видим наред ли е всичко продължи тя високо и се учудваме, че срещаме у дома си въоръжени хора.

Войникът отдаде чест с мускета си и отвърна:

— Заповядано ми е да пазя вратите на тези три стаи, уважаеми дами. Там са настанени арестанти. С всичко друго съм готов да ви услужа според възможностите си.

— Арестанти ли?! — възкликна Кетрин с престорено изумление.

— Нима капитан Бъроуклиф е превърнал манастира „Света Рут“ в затвор? В какви престъпления са обвинени тия нещастни хора?

— Не зная, милейди 42 42 Милейди — обръщение на no-нискостоящ към дама. Б.пр. . Но, щом са моряци, предполагам, че са избягали от флота на негово величество.

— Странно наистина! А защо не са изпратени в затвора на графството?

— Тази работа трябва да се разучи — каза Сесилия, откривайки лицето си, което криеше досега с наметалото. Като стопанка на тоя дом аз имам право да зная кой се намира между неговите стени. Бъди тъй добър да отключиш вратите — виждам, че, на пояса ти висят ключове.