Джеймс Купър - Лоцманът

— Аз и сега държа на думите си, мистър Грифит. Но, добре правите, че ми напомняте за някогашната ми слабост, защото споменът за това безразсъдно увлечение само засилва моята решителност …

— Не — прекъсна я пламенният й поклонник, ако исках да ви упрекна или таях някаква себична мисъл, отвърнете се завинаги от мен като недостоен за вашата благосклонност!

— Аз ви прощавам и едното, и другото по-лесно, отколкото собствената си слабост и лекомислие — отвърна Сесилия. Но, откакто се видяхме за последен път, станаха много неща, които не ми позволяват да повторя тази неблагоразумна постъпка. Първо — продължи тя с мила усмивка, аз станах с една година по-стара и с десет години по-умна. Второ и това е може би най-важното, тогава чичо ми беше заобиколен от свои стари приятели и роднини, а сега е съвсем сам. И макар че намира известно утешение в това, че живее в къща, обитавана някога от неговите прадеди, все пак се лута из мрачните й коридори като чужд и му остава една единствена нищожна награда за загубеното — нежността и предаността на тази, за която милее и се грижи от детинство.

— Ала се противи на твоето сърдечно влечение, Сесилия, ако глупавото ми самолюбие, което ми позволява да се надявам, не ме е подвело — човек може да полудее от тази мисъл! Вие имате съществени различия и в политическите си възгледи. А, ми се струва, че не може да има щастие, когато липсва някакво общо чувство.

— Има едно, и то много важно — възрази мис Хауард, роднинската ни любов. Той е добър, мил и когато не се гневи на някаква моя лоша постъпка — снизходителен чичо и настойник, а аз съм дъщеря на неговия брат Хари. Не е лесно да се скъса такава връзка, мистър Грифит. И тъй като не искам да полудеете, няма да добавя, че вашето глупаво самолюбие ви е измамило. Да, да, Едуард, човек може да бъде привързан към двама и да изпълнява дълга си към двамата. Аз не мога и никога няма да се съглася да оставя чичо си сам в страна, чийто държавен строй той поддържа сляпо. Вие не познавате Англия, Грифит! Тя се отнася към чедата си от колониите със студено недоверие и надменност, като ревнива мащеха, която скъпи ласките си към заварените деца.

— Аз познавам Англия от мирно време, познавам я и във време на война — отвърна гордо младият моряк и мога да добавя, че тя е надменен приятел и непримирим враг. А, сега се е вкопчала в борба с тези, които искат от нея само открито море и признание. Вашето решение обаче ме заставя да се явя с лоши вести пред Барнстейбъл.

— Не — каза Сесилия с усмивка, аз не мога да говоря от името на други, които нямат тук роднини и изпитват особено неприязън към тая страна, към народа и законите й, макар че съвсем не ги познават.

— Нима на мис Хауард й е дотегнало да ме вижда под покрива на „Света Рут“? — запита Кетрин. Но, тихо! Като че ли някой иде по коридора …

Те се ослушаха със затаен дъх и скоро доловиха приближаващи се стъпки. Чуха се гласове и преди да успеят да обмислят какво да правят, непознатите говореха вече съвсем ясно пред прага на килията.

— Да, той прилича на военен, Питърс, отлична работа ще свършим с него. Хайде, отвори вратата!

— Това не е неговата стая, ваше високоблагородие — каза уплашеният часовой. Тя е в дъното на коридора.

— Отде знаеш, а? Хайде, извади ключа и ми отвори! Все едно ми е кой къде спи. Може пък да завербувам и тримата.

Последва страшна минута на неизвестност, после чуха как часовоят отговори на тази властна заповед:

— Мислех, че ваше високоблагородие иска да види тоя с черната вратовръзка, затова оставих другите ключове в оня край на коридора, ала …

— Ама че глупак! Часовоят и тъмничарят трябва винаги да държат ключовете у себе си. Хайде, отваряй! Искам да видя тоя, дето прави тъй хубаво „надясно равнис“.

Когато сърцето на Кетрин заби малко по-спокойно, тя рече:

— Това е Бъроуклиф. Толкова е пиян, че не вижда ключа, който оставихме в ключалката. Но какво да сторим сега? Имаме само една минута за размишление.

— На разсъмване — каза бързо Сесилия, ще пратя тук прислужнипата си под предлог, че ви носи храна …

— Не трябва да рискувате заради мен — прекъсна я Грифит. Едва ли ще ни задържат, пък и дори да сторят това, Барнстейбъл е наблизо с такива сили, че всички тия новобранци ще се разбягат като пилци.

— Но, това ще доведе до кръвопролитие и ужасни сцени! — възкликна Сесилия.

— Тихо! — предупреди Кетрин. Пак се приближават! Някой се спря отново пред вратата и я отвори тихо. Подаде се лицето на часовоя.