Джеймс Купър - Лоцманът

— Само да посмеете да произнесете още веднъж с насмешка това име, нечестивецо, и годините дори няма да ви спасят! — прогърмя суров глас зад гърба на полковника.

Всички обърнаха неволно очи в посоката, откъдето бяха дошли тия неочаквани думи, и видяха снажната фигура на лоцмана, който отново се бе облегнал спокойно на стената, макар че цял трепереше от едва сдържана ярост.

Грифит изгледа учудено своя съучастник, проявил неочаквано такива силни чувства, а след това устреми умолителен поглед към прекрасните братовчедки, които все още се гушеха в далечния ъгъл на стаята, където страхът ги бе накарал да се скрият.

— Вече казах, че не сме нощни разбойници, полковник Хауард — проговори той, но ако някоя от тези дами реши да се постави под нашата закрила, мисля, че е излишно да обяснявам в тоя момент как ще я посрещнем.

— Нямаме време за празни комплименти — извика нетърпеливият Барнстейбъл. Ето го тук Мери. По години и по роднинство на него най му подхожда да помогне на дамите да приготвят багажа си. Какво ще кажеш, момко? Можеш ли в случай на нужда да изпълняваш ролята на камериерка?

— Да, сър и дори по-добре от ролята на амбулантен търговец — провикна се весело младежът. Готов съм да изпълнявам дори ролята на баба за всички само и само моите мили и добри братовчедки Кейт и Сесилия да ни правят компания на нашия кораб! Хайде, братовчедки, да се стягаме за път. Само ще ме извините, че ще ви позабавя, понеже тая работа не ми иде много отръки.

— Дръпни се, младежо! — тросна се мис Хауард и го отблъсна, когато той се опита да я улови фамилиарно за ръката. После се приближи с моминско достойнство до настойника си и продължи: Не зная какво са се наговорили тайно тая вечер моята братовчедка мис Плаудън и мистър Барнстейбъл, но що се отнася до мен, полковник Хауард, надявам се, че ще повярвате на дъщерята на вашия брат, ако ви кажа, че тия събития са толкова неочаквани за мен, колкото и за вас.

Старецът й хвърли поглед, в който за миг като че ли проблесна предишната нежност, но мрачните мисли отново нахлуха в душата му, той поклати глава и се отдръпна с горда походка.

— Доколкото разбирам — вметна Сесилия, навела смирено глава. Чичо е загубил доверие в мен, но няма право да ме съди, щом не съм извършила нищо срамно.

Тя вдигна бавно глава и вторачи в любимия си своите кротки очи, а когато продължи, по нежното й лице се разля гъста руменина:

— Едуард Грифит, не искам … не намирам сили да кажа колко обидно ми е, като си помисля, че дори за миг сте ме сметнали способна да забравя и изоставя тоя, който бог ми е определил за закрилник, заради човека, към когото са ме подтиквали измамните ми чувства. А ти, Ендрю Мери, се научи да уважаваш племенницата на майка си, ако не заради самата нея, то поне заради тая, която е бдяла над люлката ти!

— Тук, изглежда, има някакво недоразумение — промълви Барнстейбъл, който споделяше напълно смущението на сконфузения юноша. Но, предполагам, че като дсяко друго недоразумение по такива въпроси може да се изглади. Мистър Грифит, имате думата … Дявол да те вземе — додаде той шепнешком, мълчиш като риба, а такова хубаво девойче заслужава някоя и друга блага дума! Ням си като четириного, а дори магарето знае да реве!

— Трябва да се махаме бързо оттук, мистър Барнстейбъл — отговори Грифит с тежка въздишка, сякаш събуден от дълбок сън. Тези груби сцени може да са изплашили дамите. Бъдете тъй добър, сър да поведете отряда ни към брега. Капитан Менюъл ще се заеме с пленниците, които трябва да задържим, за да ги разменим срещу същия брой наши сънародници.

— И сънароднички! — добави Барнстейбъл. Нима ще ги забравим, обзети от мисълта за собствената си сигурност?

— Нямаме право да им се месим, докато сами не ни помолят.

— По дяволите, мистър Грифит, тук май намирисва на бук-воядство! — извика Барнстейбъл. Ето докъде стига човек, когато се води само по книгите! Но, позволете ми да ви кажа, сър, че в това няма и помен от моряшка любов.

— Нима енедостойно моряк и джентълмен да позволи на жената, която нарича своя любима, да бъде такава не само по име?

— Тогава, Грифит аз те съжалявам от все сърце. Предпочитам да водя жестока борба за щастието, което сега мога да постигна. Толкова лесно, отколкото да те видя тъй горчиво разочарован. Но, не бива да ме упрекваш, приятелю, ако се възползувам от благоволението на съдбата. Мис Плаудън, моля за вашата прекрасна ръчица! Полковник Хауард, хиляди благодарности за грижите, които сте полагали досега за вашата драгоценна повереница, и повярвайте в искреността ми, сър, ако ви кажа, че след себе си бих предпочел да я поверя на вас, отколкото на който и да е друг.