Джеймс Купър - Лоцманът

— Да заповядате на тия хора, които са се изпречили на вратите, да се дръпнат да минем. Аз ще изведа мирно и чинно моряците си, защото тук има особи, несвикнали да гледат оръжие. И преди да отхвърлите искането ми, помислете си колко лесно могат тия юнаци да си пробият път през разпръснатите ви сили.

— Вашият другар, капитан Менюъл, като опитен човек ще ви каже, че такава маневра противоречи на всякакви правила на военното изкуство, когато имате в тила си такива превъзхождащи сили!

— Нямам време да слушам глупавите ви брътвежи, сър! — кипна Грифит.

Значи, отказвате да ни пуснете да излезем свободно от манастира?

— Да!

Грифит се обърна развълнувано към дамите и им даде знак да се оттеглят, защото не беше в състояние да каже това с думи. Настъпи дълбоко мълчание, след което той още веднъж заговори помирително на Бъроуклиф:

— Ако аз и Менюъл се върнем в затвора ви и се предадем на вашите власти — каза той, ще могат ли останалите ни хора да се върнат свободно на фрегатата?

— Не! — отговори офицерът, който, виждайки, че настъпва решителният миг, постепенно губеше престорената си шеговитост. Вие и всички други, които умишлено нарушиха мира в това кралство, ще трябва да понесете цялата отговорност за това!

— Тогава да пази бог невинните и честните!

— Амин!

— Дръпнете се, негодници! — завика Грифит, обръщайки се към войниците, които препречваха изхода. Дръпнете се, че ще ви намушкаме с пиките си!

— Целете се, момчета! — изкомандува Бъроуклиф. Но, не дърпайте спусъка, докато не направят крачка напред.

За миг настъпи раздвижване — двете страни почнаха да се готвят за бой. Звънът на оръжието се смесваше със сподавени ругатни и заплахи. Сесилия и Кетрин закриха лицето си, за да не гледат страшната сцена, която всеки момент можеше да се разиграе пред тях. Изведнъж Елис Дънскоум застана смело между застрашително нарочените пики и мускети и гласът й спря вдигнатите вече ръце:

— Изслушайте ме хора, ако наистина сте хора, създадени по подобие на тоя, който е умрял, за да станете ангели, а не кръвожадни демони, готови да се нахвърлят един върху друг! И вие наричате това война? Нима това е славата, предназначена да сгрява сърцата дори на глупавите и наивни жени? Мигар искате да нарушите покоя на мирни семейства, за да утолите греховната си жажда за победи? Да убивате хора, само за да се хвалите на развратните си пиршества с това гнусно дело? Отдръпнете се, британски войници! Ако сте достойни да носите това име, дайте път на една жена. И помнете, че първият ви изстрел ще прониже гърдите й!

Заповедническият тон и властният вид на девойката накараха войниците да отстъпят и да сторят път към същата врата, през която бяха отказали да пуснат Грифит и другарите му. Но вместо да пристъпи напред, Елис стоеше закована на място, сякаш изведнъж бе загубила изумителната твърдост, току-що проявена от нея. Тя като че се беше враснала в земята, вторачила пред себе си очи, изпълнени с ужас. В този момент на вцепенение и безпомощност на вратата се изпречи някаква сянка, а след миг на прага се изправи силуетът на лоцмана, както винаги в скромното облекло на своята професия, но въоръжен с всичко онова, което е нужно за бой по море. Още миг той наблюдава мълчаливо сцената, която се разкриваше пред него, а после пристъпи спокойно в средата на стаята, обгръщайки с изпитателен поглед всички наоколо.

— Свалете оръжието, англичани! — извика дръзкият пришълец. И вие, борци за свещена свобода, долу ръцете, не бива да проливате напразно кръв! Преклони се, горди британецо, пред мощта на Тринайсетте републики 86 86 През 1776 г. тринайсет английски колонии в Северна Америка се обявили за свободни, самостоятелни и независими републики — щати. Б.пр. !

— Охо! — възкликна Бъроуклиф, стисвайки решително пистолета в ръката си. Работата се усложнява. Не бях включил в сметката тоя човек. Но, да не би да е Самсон 87 87 Самсон — според библейското предание митичен герой, надарен с необикновена сила. Б.пр. , способен само с един замах да промени всичко? Свали оръжието, маскиран палячо, или ще дам сигнал с тоя пистолет и двайсет куршума ще надупчат тялото ти!

— А, твоето тяло сто! — отвърна лоцманът. Хей, приятелю, дай знак да влязат всички! Да накараме тоя самонадеян джентълмен да почувствува слабостта си.