Джеймс Купър - Лоцманът

— Честта ви ще бъде запазена, храбри войнико, защото се държите достойно, макар че ненавиждам мундира ви и смятам делото ви несправедливо! Напред, момчета, само че не правете нищо, докато не ви наредя.

Като чуха тази заповед, моряците, които Барнстейбъл бе довел със себе си, нахълтаха презглава в стаята, но въпреки свирепите си погледи и страшното си облекло и въоръжение, не пипнаха и не удариха никого. Когато тази страшна дружина изпълни цялото помещение, дамите се отдръпнаха ужасени и дори Бъроуклиф отстъпи към вратата, през която при нужда можеше да се измъкне.

Още не бе утихнала суматохата от тази неочаквана поява и някъде далеч от сградата се чу шум на борба, който бързо се приближаваше, една от многото врати на трапезарията изведнъж се разтвори и вътре се втурнаха двама войници от гарнизона на манастира, преследвани ожесточено от четирима матроси под предводителството на Грифит, Менюъл и Мери, които се бяха въоръжили с всичко, каквото им бе попаднало при неочакваното им освобождаване. Матросите, които бяха вече завзели стаята, се раздвижиха, готови да се нахвърлят мигновено върху войниците и да ги избият. Но, Барнстейбъл отклони пиките със сабята си и им заповяда строго да се отдръпнат. Смаяни от тази неочаквана заповед, техните другари, които току-що бяха нахълтали в стаята, също свалиха оръжие и войниците побързаха да се скрият зад гърба на своите офицери. А, когато освободените пленници заедно със своите освободители се присъединиха към приятелите си, в помещението отново се въдвори тъй грубо нарушената тишина.

— Както виждате, сър — каза Барнстейбъл, след като стисна горещо ръцете на Грифит и Менюъл, всичките ми планове успяха. Вашите войници спят спокойно в казармата си под охраната на част от моите хора. Втора група обезвреди часовите ви и освободи нашите офицери, а аз с помощта на трета завзех централната сграда на манастира и фактически ви плених. Ето защо, от човечност и поради присъствието на тия дами, нека прекратим всякаква борба! Ще ви предложа леки условия, а пленничеството ви няма да бъде дълго.

Докато се разиграваше тази сцена, офицерът-вербовчик запази необикновено самообладание, което би събудило подозрение у победителите, ако имаха възможност да го наблюдават по-внимателно. Но, постепенно на лицето му се изписа тревога и той почна да върти глава насам-натам, сякаш се ослушваше да не би да идват още по-значителни вражески сили. Ала след като изслуша предложението за примирие, отвърна с обичайния си спокоен тон:

— Вие говорите за победа, сър, преди още да сте я постигнали. Ние с моя уважаем хазяин не сме толкова беззащитни, колкото, изглежда, си мислите. С тези думи той дръпна покривката на една странична маса и в същия миг капитанът и полковникът грабнаха оттам по чифт пистолети. Това е смъртна присъда за четирима от вас, а тези храбреци зад гърба ми ще очистят още двама. Струва ми се, задокеански юначе, че сега сме, кажи-речи, в положението на Кортес 85 85 Ернан Фернандо Кортес (1485–1547) — испански конквистадор, който сразил царството на ацтеките и завладял Мексико. Б.пр. и мексиканците, когато той нахлул в тая част от вашия континент. Аз съм Кортес, въоръжен с изкуствен гръм и мълния, а вие индианците само с пики, прашки и други допотопни изобретения. Корабокрушенията и морската вода са смъртни врагове на барута, нали?

— Вярно, че нямаме огнестрелно оръжие — рече Барнстейбъл, но сме хора, свикнали от детинство да се осланят на здравите си десници, когато се касае за живота и свободата ни и знаем как да си служим с тях дори ако стане нужда да се вкопчем със самата смърт! Колкото до тези играчки в ръцете ви, джентълмени, не мислете, че хора, които не се боят да гледат в дулото на заредено с картеч 32 — фунтово оръдие, когато огнивото е вече допряно до запалката. Ще се уплашат от вашите пистолети, ако ще и да гърмите с по пегдесет наведнъж. Какво ще кажете, момчета? Може ли пистолетът да ви спре, ако дам команда „на абордаж“?

Хрипкавият презрителен смях на моряците, които досега бяха слушали смирено, показваше недвусмислено, че няма и да мигнат пред такава дребна опасност. Като видя, че все повече се настървяват, Бъроуклиф грабна от масата звънчето, с което ги бяха повикали на вечеря и цяла минута го размахва ожесточено. Скоро в отговор на този необикновен зов се чу равномерен тропот на тежки стъпки, вратите на трапезарията се разтвориха и нахълтаха въоръжени войници в мундири на английската кралска армия.