Джеймс Купър - Лоцманът

— Щом се отнасяте с такова презрение към нашите малки пистолети — каза офицерът-вербовчик, когато се убеди, че хората му държат всички изходи, мога да си послужа с по-страшно оръжие. А сега, след като видяхте силите ми, господа, предполагам, че няма да се двоумите повече и ще се предадете.

В това време неустрашимият Менюъл бе разположил моряците в боен ред и докато от вратите прииждаха все нови неприятелски подкрепления, капитанът на морската пехота неуморно формираше нови фронтове, тъй че на края малкият отряд образува каре, из което стърчаха смъртоносните пики от „Ариел“ и което при атака можеше да се окаже съкрушителна сила.

— Тук има някакво недоразумение — каза Грифит, като огледа страшния обръч от войници. Аз поемам командуването от мистър Барнстейбъл и ви предлагам, капитан Бъроуклиф, условия, които ще предотвратят кръвопролитие в дома на полковник Хауард.

— Домът на полковник Хауард — извика старецът, принадлежи на краля или на последния от слугите му! За това не щадете изменниците заради мен, Бъроуклиф.

Не приемайте никакви други условия освен пълна капитулация, каквато трябва да се иска от поданици, разбунтували се срещу богоизбраника!

Докато Грифит говореше, Барнстейбъл, скръстил ръце с престорено спокойствие, гледаше втренчено разтрепераната Кетрин, която като приятелките си скована от страх наблюдаваше с вълнение всичко, което ставаше наоколо. На решителното предупреждение на стопанина на къщата той сметна за необходимо да отговори следното:

— Кълна се във вярата си да пътувам отново по солена вода, стари господине, че ако не бяха тези три разтреперани жени, щях веднага да ви докажа, че прозвището, с което възвеличавате негово величество, не струва пукната пара. Можете да сключите с мистър Грифит каквито споразумения си искате, но ако в тях има дори една думица за покорност пред вашия крал или пред когото и да било друг освен Конгреса на Съединените щати и щат Масачузетс, на които съм се заклел да бъда верен, още отсега смятайте тези условия за нарушени. Защото нито една точка от такова споразумение няма да бъде валидна нито за мен, нито за тия, които са готови да ме следват като командир.

— Тук има само двама командири, мистър Барнстейбъл — прекъсна го Грифит високомерно, единият на силите на нашите врагове, другият на американските сили. Капитан Бъроуклиф, към вас, като командир на първите, се обръщам в тоя момент. Събитията от тая нощ с нищо няма да повлияят на великите цели на борбата, която за нещастие противопоставя Англия на нейните стари колонии. От друга страна, ако се придържаме твърде строго към военните правила, ще се завърже бой, който ще причини много злини на всеки нас поотделно и ужасни бедствия на тоя дом. Достатъчно е да кажем една дума с вас, сър и тези сурови хора, които чакат с нетърпение да пуснат в действие смъртоносните си оръжия, ще се нахвърлят един върху друг и кой може да гарантира, че ще успее да ги разтърве когато сметне това за нужно? Вие сте войник и знаете, че е много по-лесно да възбуждаш жажда за кръв, отколкото да я угасиш.

Бъроуклиф, който никога не губеше самообладание, уверен в превъзходството на своите сили както по численост, така и по въоръжение, изслуша най-спокойно противника си, след което отговори по неизменния си начин:

— Мога да ви поздравя за логиката, сър. Доводите ви са не-оборими, а изводът безспорен. За това предоставете тия славни моряци на грижите на добрия Дрил, който ще се постарае да ги подкрепи с хубаво ядене и подходяща порция приятни напитки. А, в това време ние ще приседнем на бутилка вино, донесено, както ме уверява моят приятел Менюъл, от слънчевите брегове на остров Мадейра, за да бъде изпито в мъглива Британия и ще обсъдим условията за връщането ви в колониите. Заклевам се в езика си, че очите на тия негодници светнаха от радост. Те знаят по навик, сър, че моряк, претърпял корабокрушение, се чувствува по-добре с порция месо и чаша бира, отколкото с такива противни неща като щикове и абордажни пики!

— Сега не е време за шеги! — извика нетърпеливо младият морски офицер.

Вие имате числено превъзходство, но трябва да помислите сериозно дали то ще ви помогне, особено при смъртоносна ръкопашна схватка. Ние сме дошли тук не да молим, а да диткуваме условия. Трябва да бързате, сър, защото нямаме време за губене.

— Предложих ви да се насладите спокойно на трите най-стари от многобройните удоволствия, достъпни за човека — ядене, пиене и сън. Какво повече искате?