Джеймс Купър - Лоцманът

— Вярно, че не сме дошли тук като разбойници и съвсем не искаме да се отнасяме грубо със стари и беззащитни хора. Но, този офицер на английската корона и особено този американец-дезертьор са наши пленници, които трябва да прехвърлим на кораба си.

— А какво става с главната цел на експедицията ни? — попита Грифит.

— Не е постигната — отговори бързо лоцманът. Пожертвувана е в името на лични чувства. Нашето начинание, сър, като стотици други завърши с провал и ще бъде забравено завинаги. Но, интересите на републиката не бива да се забравят, мистър Грифит. Макар, че не трябва да излагаме на опасност живота на тия юнаци заради гальовната усмивка на една млада хубавица, същевременно не бива да пропускаме да използуваме победата си, извоювана с тяхна помощ, само за да угодим на друга. Този полковник Хауард е добър за сделка с фаворитите на краля и можем да го заменим срещу някой достоен. Патриот, отдавна заслужил да получи свободата си. Не, не ме гледайте така високомерно, запазете тоя поглед за други. Полковникът трябва да се прехвърли на фрегатата, сър, и то незабавно.

— Тогава … — промълви Сесилия Хауард, приближавайки се плахо до мястото, където чичо й стоеше и слушаше с презрение пререканията между победителите, тогава аз где тръгна с него! Няма да го оставя сам сред враговете му.

— Ще бъде по-благоразумно и по-достойно за дъщерята на моя брат — каза студено полковникът, ако разкрие действителната причина за желанието си да тръгне с мен. И без да обръща внимание на дълбокото огорчение, което обзе Сесилия, като чу, че отхвърлят тъй грубо великодушното й предложение, старецът пристъпи към Бъроуклиф, който гризеше дръжката на сабята си от яд, че големите му надежди се бяха провалили, и като застана до него, продължи с гордо смирение:

— Правете с нас каквото искате, господа. Вие сте победители и трябва да ви се подчиняваме. Храбрецът умее да се защити доблестно, ако не е нападнат ненадейно, както стана с нас и да се предаде с достойнство. Ех, да ни се падне възможност! Но, правете каквото искате, господа; едва ли ще намерите по-кротки агънца от мен и капитан Бъроуклиф.

На горчивата усмивка, с която полковникът искаше да покаже примирението си, капитанът, пленник като него, отговори също с пресилена усмивка, която издаваше душевния му смут. Обаче и двамата успяха да запазят достатъчно привидно спокойствие, за да следят хладнокръвно по-нататъшните действия на победителите.

Полковникът продължаваше упорито и студено да отхвърля увещанията на племенницата си, която най-после се преклони смирено пред волята му и се отказа засега от всякаква надежда да го склони. Все пак тя се залови ревностно да приготви някои неща, свързани с решението на полковника да замине, с което се бе примирила и в тази непредвидена работа намери вярна и предана помощничка в лицето на своята братовчедка. Всъщност Кетрин, очаквайки подобно развитие на събитията, тайно от мис Хауард бе приготвила предварително всичко, което можеше да им потрябва в случай на внезапно бягство от манастира. Така, че заедно с любимия си, който разбрал, че планът на лоцмана подпомага собствените му цели, бе сметнал за по-благоразумно да забрави спора си с тоя загадъчен човек, тя изскочи да търси превозно средство, което да пренесе приготвените вече от нея вещи.

Барнстейбъл и Мери с най-голямо удоволствие я последваха, когато тя се понесе с лека стъпка по тесните и тъмни коридори на манастира. Първият непрекъснато я обсипваше с комплименти за нейния ум, красота и безброй други качества, а вторият се смееше и шегуваше от все сърце, както и можеше да се очаква от момче на неговата възраст и с неговите възприятия дори при такива обстоятелства. Добре, че Кетрин предвидливо се бе погрижила и за братовчедката си, защото Сесилия Хауард гледаше да подбере повече неща, необходими на полковника, отколкото на самата нея. Придружена от Елис Дънскоум, младата стопанка на „Света Рут“ обикаляше празните стаи на манастира, като ту слушаше мълчаливо кротките утешителни думи на спътничката си, ту избухваше в горчиви сълзи, които не беше в състояние да сдържи, ту отново започваше спокойно да дава напътствия на камериерките, сякаш предстоящото пътуване беше нещо съвсем обикновено. През всичкото това време другите чакаха в трапезарията.

Лоцманът, като че ли доволен от това, което бе свършил, пак се бе отдръпнал и облегнал на стената, откъдето следеше и най-малката подробност на подготовката с такова неотклонно внимание, че се чувствуваше направляващата му ръка в цялата тази работа. Грифит бе поел официалното командуване и неуморните матроси и войници се подчиняваха единствено на него. След като мина така цял час, Сесилия и Кетрин се появиха отново облечени за път, багажът бе поверен на един офицер и взвода му и Грифит даде обичайната команда за тръгване. Из галериите и под сводовете на манастира отново прозвуча рязко свирката на боцмана, а после прокънтя дрезгав вик: