Джеймс Купър - Лоцманът

— Браво! — провикна се Бъроуклиф. Щом дамите не желаят да тръгнат с вас като възлюбени, отведете ги като военнопленници!

— Имате късмет, сър, че сам сте пленник, иначе щяхте да отговаряте за думите си! — тросна се сърдито Барнстейбъл. Това е умно нареждане, мистър Грифит, което не бива да се пренебрегва.

— Не забравяйте дълга си, мистър Барнстейбъл — напомни му Грифит, изтръгнат отново от дълбоките си мисли. Щом имате заповед, сър, трябва незабавно да я изпълните.

— Имам заповед и от нашия общ началник капитан Мънсън, мистър Грифит, и ви уверявам, сър, че когато ми даваше указания за „Ариел“ горкия, от него не са останали и две скрепени една за друга дъски! Той изрично повтори и по-раншните инструкции.

— А сега аз ги отменям.

— Но, имам ли право да се подчиня на устната заповед на младши офицер, ако тя е в пълно противоречие с писмените инструкции на по-старшия?

Досега Грифит се бе държал хладнокръвно и решително, но при тези думи бузите й челото му пламнаха, а тъмните му очи замятаха огън.

— Не мъдрувайте, сър, а изпълнявайте! — извика той властно.

— Ей богу, сър, бих се подвоумил да изпълня заповед дори на самия Конгрес на Съединените щати, ако ме накара да забравя дълга си към … към …

— Към себе си! Нали така, сър? Достатъчно, мистър Барнстейбъл. Изпълнете дълга си, сър!

— Дългът ми налага да остана тук, мистър Грифит.

— Тогава ще бъда принуден да действувам, защото не искам да ставам за посмешище на моите офицери. Мистър Мери, кажете на капитан Менюъл да прати тук един сержант с взвод морски пехотинци.

— Ако ще и самият той да дойде! — кресна Барнстейбъл, вбесен от отчаяние, че планът му се проваля. И целият му отряд не може да ме обезоръжи! Нека посмеят да дойдат! При мен, ариелци! Съберете се около капитана си!

— Който дръзне да прекрачи тоя праг без мое разрешение, ще умре! — извика Грифит, заплашвайки с оголен кортик моряците, които понечиха да се отзоват на повика на своя любим командир. Предайте ми сабята си, мистър Барнстейбъл, спестете си унижението да ви я издърпа от ръцете някой прост войник.

— Я да видя тоя смелчак, който ще се опита да ми я вземе! — провикна се Барнстейбъл, размахвайки яростно оръжието си.

Грифит, неспособен да се сдържа повече, протегна ръка напред и сабите им се кръстосаха. Звънът на стоманата им подействува като звук на тръба върху боен кон. Започна размяна на внезапни и бързи удари, отблъсвани също тъй бързо от святкащите саби.

— Барнстейбъл! Барнстейбъл! — завика Кетрин, хвърляйки се в обятията му. Готова съм да отида с теб до края на света!

Сесилия Хауард мълчеше, но когато Грифит се опомни, видя прекрасната й фигура коленичила в нозете му, пребледняла и вперила умолително очи в развълнуваното му лице. Викът на мис Плаудън бе разделил сражаващите се, преди още да бяха стигнали до кръвопролитие. Но, въпреки намесата на възлюблените им, младите мъже продължаваха да се поглеждат свирепо. В тоя момент полковник Хауард пристъпи напред и като накара племенницата си да се изправи, заговори:

— Такава поза не подобава на дъщеря на Хенри Хауард, макар че сам тойколеничеше пред трона на своя суверен. Виждаш ли, моя скъпа Сесилия, до какво води метежът? Той сее раздори в редовете на самите метежници и с порочните си принципи за равенство премахва всякакви различия по ранг и чин. Тези млади безумци дори не знаят кому трябва да се подчиняват!

— Трябва да се подчиняват на мен — каза лоцманът, заставайки между настървените противници. Виждам, че е крайно време да сложа ред тук. Мистър Грифит, приберете сабята си в ножницата. А вие, сър, дето отказвате да се подчините на по-старши от вас и забравяте задълженията си, осветени с клетва, бъдете тъй добър да се преклоните пред волята му и да изпълните дълга си.

Като чу този спокоен глас, Грифит трепна, сякаш изведнъж се опомни. После направи нисък поклон и прибра оръжието си в ножницата. Но, Барнстейбъл, обгърнал с една ръка през кръста своята любима и размахал с другата кортика си, се изсмя презрително на това неуместно присвояване на властта.

— Кой сте вие — извика той, — та се осмелявате да ми заповядвате така?

В очите на лоцмана блесна страшен огън, лицето му почервеня и цялото му тяло затрепера от гняв. Но, той с голямо усилие успя да се овладее и отговори натъртено:

— Човек, който има право да заповядва и да изисква подчинение!

Тези необикновени думи и твърдият тон, с който бяха произнесени, накараха смаяния Барнстейбъл да свали покорно оръжието. Лоцманът впи за миг пламналите си очи в него, после се обърна към останалите и продължи вече по-меко: