Джеймс Купър - Лоцманът

— Напред, морски пехотинци! Напред, абордажници! Напред, морски вълци!

След тази команда, която прозвуча странно между стените на „Света Рут“, отвън заби барабан, засвири флейта и целият отряд излезе от сградата в строг ред, определен предварително от капитан Менюъл, който за случая бе поел командуването на всички сили.

Лоцманът бе извършил нападението срещу манастира тъй неочаквано и умело, че нито един човек — мъж или жена, военен или цивилен, не бе успял да се изплъзне. И тъй като беше опасно да се оставя там когото и да било, защото можеше да разгласи случилото се навред из тоя край, Грифит нареди всички заварени в сградата да бъдат отведени до скалите и държани там, докато отплава и последната лодка, за да се присъедини към тендера, който, както го бяха осведомили, ги чакаше недалеч от брега. В бързината час по-скоро да се приготвят за път бяха запалили свещи в много стаи на манастира и контрастът между ярката светлина вътре и мрака отвън направи подтискащо впечатление на пленниците, когато се озоваха на ливадата. Някакво неопределено и необяснимо чувство, каквото често спохожда човешката душа, накара Сесилия да се спре пред голямата градинска порта и да погледне още веднъж към манастира, сякаш предчувствуваше, че го вижда за последен път. Тъмният назъбен силует на сградата се очертаваше ясно на небето от север, а през отворените прозорци и зейналите врати можеха да се видят пустите стаи. Двайсет свещи пръскаха из тях ненужната си светлина, сякаш се надсмиваха на осиротелите им стени. Сесилия се отвърна с трепет от тази гледка и застана по-близо до сърдития си чичо, усетила, че скоро той, както никога досега, ще се нуждае от нейното ободряващо присъствие.

Глухата човешка глъчка отпред, звуците на флейтата, които стигаха от време на време до ушите й и строгото, властно подвикване на морските офицери скоро я накараха да забрави тези мрачни мисли и да се върне в действителността, която я заобикаляше. А, в това време отрядът се движеше бързо към морския бряг.

Цял ден небето беше безоблачно, духаше студен пронизващ вятър, а сега хиляди звезди озаряваха мразовитата нощ. Затова окото, свикнало на тъмнината, можеше по-ясно да различава околните предмети. Начело на проточилата се по тясната пътека колона се движеше взвод морски пехотинци, които като добре обучени войници спазваха строг ред и отмерена маршова стъпка. На известно разстояние зад тях вървеше голяма безредна тълпа въоръжени до зъби моряци, които проявяваха явна склонност към разпуснатост и груби шеги, усилвана още повече от това, че газеха твърда земя. И само присъствието и строгите предупреждения на офицерите ги караха да се сдържат. В средата на това пълчище се намираха „простосмъртните“ пленници-войници и слуги. Моряците, които ги пазеха ги удостояваха с внимание само дотолкова, доколкото можеха да им бъдат прицел на шеги и закачки. Малко по-далеч зад тях крачеха един до друг полковник Хауард и капитан Бъроуклиф, потънали в мрачни мисли, но все тъй горди и мълчаливи.

След полковника и капитана, но колкото е възможно по-близо до чичо си, вървеше мис Хауард, уловила подръка Елис Дънскоум и двете заобиколени от женската прислуга на манастира. Кетрин Плаудън пристъпяше пъргаво и леко малко по-назад. Тя се радваше на привидното си пленничество, но моминската свенливост я караше да крие чувствата си. Барнстейбъл я следеше с възхищение от пет-шест крачки, но не смееше да се приближи повече, изпълнявайки каприза на своята любима, която очевидно не желаеше такава близост. Грифит се движеше встрани от колоната, за да може да я наблюдавало цялата дължина и при нужда да я направлява. В ариергарда маршируваше втори отряд морски пехотинци, а Менюъл беше последен. По команда, барабанът и флейтата млъкнаха и сега се чуваха само отмерените стъпки на войниците и воят на утихващата буря, сред който от време на време се надигаше глас на офицер или се долавяше тих разговор.

— Какво ни остава от цялата тая работа? — мърмореше мрачно някакъв стар моряк. Кораб без товар и без пари! В оная вехта манастирска дупка имаше достатъчно блага за всеки от нас. Лигите ти текат, като гледаш там всякакви лакомства, покъщнина, съдини, дрехи и какво ли не още, ала офицерите не ти дават да задигнеш даже една непотребна библия!