Барнстейбъл разбираше колко правилна е тази забележка, но тъй като шхуната трябваше незабавно да заеме положението, за което намекваше кормчията, тутакси даде съответните нареждания и за толкова кратко време, колкото ни беше нужно, за да разкажем това, корабът направи завой и обърна нос към морето.
— Или ще ни спипат сега, или никога! — извика лейтенантът, когато бе изпълнена тази маневра. Ако уловим вятъра, когато минем северния нос, ще излезем в открито море и след десет минути няма да ни плаши даже джебното топче на кралица Ана. А то, както знаеш, стари приятелю, запокити гюлле от Дувър чак до Кале.
— Да, сър, чувал съм за това оръдие — отговори мрачно кормчията и сигурно доста надалеч е хвърляло, ако и тогава проливът е имал сегашната си ширина. Но, капитан Барнстейбъл, само на две мили оттук виждам нещо по-опасно от цяла дузина най-тежки оръдия. Водата вече бълбука в подветрените ни шпигати, сър.
— Че какво от това? Нима не се е случвало често водата да облее оръдията и дори рангоута, без нищичко да им стане?
— Да, сър, вярно и по-рано е ставало така, и пак ще става, стига да е в открито море и всъщност на човек нищо друго не му трябва на тоя свят. Но, когато се измъкнем от тая мелница, силният североизточен вятър може да ни тласне обратно към брега. А, това ме плаши, капитан Барнстейбъл, повече от всичкия барут и всичките гюллета на тоя остров.
— И все пак, Том, не бива да подценяваме тия железни топки. Ония юнаци от батареята сега знаят разстоянието и могат да се целят, както трябва. Ние се движим доста бързо, мистър Кофин, но тридесет и две фунтово гюлле може да ни настигне дори при най-благоприятен вятър.
Том хвърли бегъл поглед към батареята, която отново бе открила огън с ожесточение, което показваше, че артилеристите добре виждат целта си, и отвърна:
— Човек не бива да се опитва да избегне гюлле, защото то си има определена задача, също както корабът има за задача да кръстосва из определени ширини. Колкото до вятъра и времето, морякът винаги трябва да си отваря добре очите — да знае кога да вдига и кога да сваля платната. Тоя нос от юг се издава на цели три левги в морето, а от север са плитчините и дано не дава господ пак да завлечем кораба си натам!
— Ще се измъкнем от залива, драги — извика лейтенантът и за това ни са достатъчни три левги.
— И по-дълги пътища са се оказвали твърде къси — отвърна кормчията, като поклати глава. Бурно море, насрещен прилив и бряг, към който духа вятърът, не вещаят добро.
Лейтенантът се готвеше да отговори на тази забележка с весел смях, когато над главите им засвистя гюлле и изтрещя разцепено дърво, а след малко върхът на гротмачтата, разлюлян за миг от бурния вятър, рухна на палубата, повличайки със себе си и платното, и дългата сгенга, на която, както се бе изразил кормчията, трептеше американската емблема сред звездите небесни.
— Ама, че беля! — не се сдържа Барнстейбъл в тоя злополучен момент, но веднага се окопити и заповяда с твърд глас да се разчисти палубата от отломките и да се прикрепи отново разлюляното от вятъра платно.
Щом стана ясно, че трябва да се действува незабавно, мрачното настроение на Том мигновено изчезна и той пръв между екипажа се завтече да изпълнява нарежданията на командира. След като загуби всички платна на гротмачтата, „Ариел“ толкова се отклони от курса си, че му беше трудно да набере отново вятър и да заобиколи носа, издаден в морето откъм подветрената страна. Обаче благодарение на умението на Барнстейбъл и отличните качества на кораба тази необходима маневра бе извършена и шхуната, понесена от бурния вятър, от чиято ярост вече не беше защитена, се повлече тромаво покрай брега, стремейки се да бъде колкото се може по-далеч от буруните. А, в това време матросите напрягаха всички сили да привържат по-добре платното и да го вдигнат върху остатъка от гротмачтата. Щом „Ариел“ заобиколи малкия нос, стрелбата на батареята престана, но Барнстейбъл, който сега наблюдаваше внимателно океана, изведнъж забеляза, че както бе предсказал кормчията, времето им готвеше още по-страшни изненади. Когато повредите бяха криво-ляво отстранени, Том се върна пак на обичайното си място до лейтенанта и след като огледа платната и въжетата с опитното око на моряк, поднови разговора:
— По-добре това гюлле да беше откъснало крака или ръката на някой от най-добрите ни моряци, отколкото да лиши „Ариел“ от гротмачтата. Скъсеният докрай грот може да бъде полезен при попътен вятър, но не е в състояние да държи кораб в бейдевинд.
Читать дальше