Джеймс Купър: Шпионинът

— От дъното на душата си желая тази неестествена война да свърши, да можем отново в мир да посрещаме приятелите и роднините си.

— Това е много желателно — каза Харпър натъртено и отново вдигна поглед към лицето на домакина си.

— Не съм чул за някакви съществени военни действия откакто пристигнаха новите ни съюзници — мистър Уортън изтърси пепелта от лулата си и под предлог, че взема въгленче от по-малката си дъщеря се обърна с гръб към госта.

— Все още не се е чуло, според мен.

— Смята ли се, че ще се предприемат някакви важни стъпки? — продължи мистър Уортън, все още зает с дъщеря си, но се обърна в очакване на отговор.

— Мислите ли че се подготвя нещо?

— А, нищо специално. Но естествено е да се очаква една сила като тази под командването на Рошамбо 13 13 Граф Жан Рошамбо (1725–1807), маршал. В 1778 г. Франция влязла във войната на страната на колониите, за което до голяма степен съдействал Б. Франклин, който по това време бил в Париж. През 1780 г. Рошамбо пристигнал в Америка начело на шестхилядна армия, която спомогнала за победата на Дж. Вашингтон в битката при Йорктаун. — Б. пр. да предприеме нещо.

Харпър кимна в знак на съгласие, но не каза нищо, а мистър Уортън, вече със запалена лула, продължи:

— На юг са по-активни. Гейтс и Корнуолис явно искат да разрешат войната там 14 14 Хорацио Гейтс (1728–1806) — англичанин по рождение, генерал в американската армия. Лорд Чарлз Корнуолис (1738–1805) — английски генерал и държавен деец. Командващ английската армия в юга. Уортън очевидно намеква за победата му над Гейтс край Камдън, Южна Каролина, на 18 август 1780 г. — Б. пр. .

Харпър присви вежди и сянката на меланхолията се отбеляза по-дълбоко върху лицето му. В погледа му проблясна огън, който издаваше у него скрит източник на дълбоки чувства. Преди възхитените очи на по-малката сестра да имат време да прочетат това изражение, то изчезна и отстъпи мястото си на самообладанието на непознатия и на впечатляващото достойнство, което така явно характеризира царството на разума.

По-голямата сестра помръдна няколко пъти в стола си преди да се осмели да каже с тон, в който имаше не малка доза триумф:

— Генерал Гейтс имаше по-малко щастие с графа, отколкото с генерал Бъргойн 15 15 Джон Бъргойн (1722–1792) — английски генерал, командващ английската армия, която през 1777 г. трябвало да навлезе в колониите през Канада и да се присъедини към генерал Хау. Обаче на 17 октомври 1777 г. той попаднал в обкръжение и в битката при Саратога (малко селце в източната частна щата Ню Йорк) бил принуден да се предаде на генерал Гейтс заедно с шестхилядната си професионална армия. Във военно отношение тази битка се оказала решаваща за изхода на войната. — Б. пр. .

— Но генерал Гейтс е англичанин, Сара — извика по-младата дама бързо, след което, изчервявайки се до очите поради собствената си дързост, започна да рови в кошницата с ръкоделието, надявайки се искрено, забележката й да остане незабелязана.

Пътникът погледна едната, после другата сестра, тъй като те заговориха една след друга и едно едва доловимо движение на устните му издаде друга емоция, когато попита по-малката:

— Може ли да запитам, какво заключение правите от този факт?

На това пряко питане, касаещо мнението й по въпрос, който беше засегнала съвсем непредпазливо в присъствието на непознат, Франсис се изчерви още по-силно, но нямаше как да не отговори. Със запъване, тя каза:

— Ние със… със… сестра ми, понякога имаме различно мнение за смелостта на англичаните — когато завърши, на детски невинното й лице заигра многозначителна усмивка.

— И в какво точно се различават мненията ви? — посрещна Харпър оживлението й с почти бащински мека усмивка.

— Сара мисли, че англичаните никога не търпят поражения, а аз не съм толкова убедена в непобедимостта им.

Пътникът я изслуша с това снизходително любопитство, с което зрялата възраст обича да наблюдава жарта на младежката невинност. Но той не отговори, а мълчаливо се обърна към огъня.

Мистър Уортън напразно се опитваше да отгатне политическите възгледи на госта си — в лицето му нямаше нищо отблъскващо, по и нищо предразполагащо, напротив — то беше поразяващо резервирано. Домакинът стана, за да заведе госта си в другата стая и до масата за вечеря, тънещ в неведение по най-важната за онези дни характеристика на един човек. Мистър Харпър предложи ръката си на Сара Уортън и те влязоха в стаята заедно. Франсис ги следваше и се чудеше дали не е наранила чувствата на посетителя на баща си.