Джеймс Купър: Шпионинът

През … година, мистър … получил висока и почетна длъжност в един от европейските кралски дворове. Преди да освободи мястото си в конгреса, той докладвал за тези събития, разбира се без да споменава името на агента си и поискал този човек да бъде възнаграден за големия му принос и за рисковете на които се е излагал. Била гласувана подходяща сума, а предаването и било доверено на председателя на тайния комитет.

Мистър — направил необходимото, за да се срещне с агента си. Това станало в една гора в полунощ. Благодарил му за верността и ловкостта, обяснил му защо връзките им ще трябва да прекъснат и накрая му предал парите. Другият се отдръпнал и отказал да ги вземе. „Страната — казал — има нужда от всички свои средства. Колкото до мен, аз мога да работя и да си изкарвам хляба по много начини.“ Убеждаването се оказало излишно — патриотизмът имал превес у този забележителен човек. Мистър … си отишъл, като отнесъл със себе си златото и дълбокото уважение към човека, който толкова дълго време излагал живота си на опасност за тяхната обща кауза без да иска никаква награда.

Авторът остана с впечатлението, че по-късно агентът се е съгласил да приеме възнаграждение, но едва след като страната била напълно в състояние да му го осигури.

Едва ли е необходимо да се добавя, че тази случка, така просто и обаятелно разказана от един от главните участници в нея, силно впечатли всички, които я чуха. Много години по-късно съвсем случайни обстоятелства, които е ненужно да разказвам накараха автора да публикува роман — първият, без тогава той да предвижда това, от една доста дълга поредица. Същите случайни обстоятелства, които доведоха до написването на романа, определиха и главния му герой, и мястото на действието. Последното се развиваше в чужда страна, а първият представляваше нескопосан опит да се описват чужди маниери. След публикуването на романа, авторът получи много упреци от своите приятели за това, че той, американец по душа и по рождение е дал на света работа, която спомага в някаква степен да се подхранва въображението на младите и неопитни негови сънародници с картини почерпени от едно общество твърде различно от това, към което той принадлежи. Авторът, макар и да знаеше каква част от това, което е направил е плод на случайност, чувстваше до известна степен правотата на този упрек. Като единствено изкупление, което е по силите му, той реши да напише друга книга, чиято тема да не допуска упреци не само от страна на околния свят, но и от страна на него самия. За своя тема той избра патриотизма и за тези, които четат този предговор или самата книга, едва ли е нужно да обяснявам, че като най-добра илюстрация избра героя от току-що разказаната случка.

След първоначалното публикуване на Шпионинът се появиха няколко версии за личността, която авторът е имал предвид докато е пишел книгата. Тъй като мистър … не спомена истинското име на своя агент, не зная нищо Повече за неговата идентичност с един или друг човек, отколкото тук описвам. И Вашингтон 3 3 Джордж Вашингтон (1732–1799). Член на законодателното събрание на колонията Вирджиния, по-късно избран за командващ на въстаническата армия. Участвал в изработването и приемането на Конституцията. Първи президент на САЩ (1789–1797). — Б. пр. , и сър Хенри Клинтън 4 4 Сър Хенри Клинтън (1738?–1795) Командващ английската армия по време на описваните събития. — Б. пр. са имали значителен брой тайни емисари — в една война, която придоби до такава голяма степен характер на гражданска, водена между хора от една кръв и с еднакъв език едва ли би могло да е иначе.

Стилът на книгата в това издание беше преработен от автора. Той се помъчи да я направи по-достойна за благосклонността, с която бе приета в началото, макар че, трябва да се признае има недостатъци така вплетени в структурата й, че подобно на полусъборена постройка би било по-евтино да се построи наново, отколкото да се поправя. Двадесет и пет години се оказаха цяла епоха за повечето от нещата свързани с Америка. Сред общия напредък този в литературата далеч не е най-малкия! Толкова малки бяха очакванията от публикуването на една оригинална работа от този тип, че трябваше да минат няколко месеца от отпечатването 5 5 Има се предвид американо-мексиканската война от 1846–1848 г. — Б. пр. на първия том на Шпионинът преди авторът да се почувствува склонен да се захване с втория. Усилията хвърлени в изпълнение на безнадеждна задача, рядко си струват в очите на този, който ги полага, независимо колко ниски са неговите достойнства.