Джеймс Купър: Шпионинът

Още една случка свързана с историята на тази книга може да даде на читателя някаква представа за надеждите на един американски автор в първата четвърт на настоящия век. Докато втория том бавно се печаташе от едва що засъхналия ръкопис, издателят сподели, че романът може толкова да нарасне на дължина, че да погълне печалбите. За да се успокои духът му, наложи се последната глава да бъде написана, отпечатана и страниците и да бъдат номерирани далеч преди тези, които я предшестват, дори да бъдат замислени. Макар че не може да бъде извинение, това обстоятелство поне може да обясни скоропостижното прогонване на актьорите от сцената.

След написването на книгата в страната настъпиха големи промени. От хрущял нацията се превръща в кост и обществената мисъл вече върви в крак с увеличаването на населението. Походът от Вера Круз до Мексико 6 6 Има се предвид американо-мексиканската война от 1846–1848 г. — Б. пр. беше осъществен по заповед на галантния войник, който с уважение се споменава в последната глава на книгата. Величието на този поход и брилянтните му резултати от военна гледна точка накараха нацията да направи огромна крачка в морален смисъл, която ускори с цяла епоха развитието и към истинска независимост и силно политическо влияние. Оръдията, тътнещи в долината на Ацтеките бяха чути и от другата страна на Атлантика, където породиха и надежда и тревога.

Сега няма друг враг, от когото да се боим, освен този, който живее в самата страна. След като свикнахме да разглеждаме дори човека като същество, което греши и като се възползвахме от ограниченията, които мъдростта е извлякла от житейския опит, имаме причини да се надяваме, че същото Провидение, което така добре ни помогна в нашето детство, ще продължи да ни се усмихва в периода на нашето мъжество.

Купърстаун, 29 март 1849 година

Към края на 1780 година, самотен конник следваше своя път през една от малките долини на Уестчестър 7 7 Тъй като всеки щат от американския съюз има по няколко области, често се случва имената им да се повтарят. Мястото на този разказ е Ню Йорк, а областта Уестчестър е непосредствено до града. — Б. а. . Със смразяващата си влага и увеличаваща се сила източният вятър безпогрешно вещаеше буря, която, както обикновено, можеше да се очаква да продължи няколко дни. Опитните очи на пътника напразно търсеха във вечерната тъмнина удобен подслон, където би могъл да намери условията, отговарящи на целите му, докато го задържа дъждът, който вече започваше да превръща въздуха в плътна мъгла. Обаче не се виждаше нищо подходящо, освен малките и неудобни къщур-ки на хората от ниските слоеве, на които, особено в този район, той не смяташе че е безопасно и разумно да се довери.

След като британците завладяха острова на Ню Йорк 8 8 Град Ню Йорк се намира на един остров наречен Манхатън, но на едно място той е отделен от областта Уестчестър от един поток широк само няколко метра. На това място има мост, наречен Кингс Бридж. По време на войната там са ставали много сражения и в тази книга този мост се споменава. Всеки местен жител знае разликата между „Манхатън-остров“ и „остров Манхатън“. Първото се отнася до парче земя близо до Корлаерс Хук, а второто — до целия остров, т.е. градът и областта Ню Йорк. — Б. а.; Има се предвид обстоятелството, че след като през 1776 година англичаните завладели Ню Йорк (остров Манхатън), областта Уестчестър, отделена от града само с един тесен проток над който минавал често споменавания в романа Кингс Бридж, останала неутрална земя и арена на големи сражения. — Б. пр. областта Уестчестър, остана територия, в която и двете страни действаха до края на войната. Поради симпатиите или страховете си голяма част от населението й претендираше за неутралитет, който всъщност не чувстваше. Южните градове бяха, разбира се, по-силно повлияни от роялистите, докато северните — поради близостта на континенталната армия 9 9 Американската армия. — Б. пр. , посмело говореха за революционните си схващания и за правото си да се управляват сами. Много хора обаче носеха маски, които и до днес не са захвърлени. И много хора отидоха в гроба, дамгосани като врагове на сънародниците си, докато всъщност тайно са били ценни помощници на водачите на Революцията 10 10 Имат се предвид Самюъл Адамс, Джон Адамс, Томас Джеферсън, Бенджамин Франклин, Джордж Вашингтон и др. Това са политическите деятели свикали през 1774 година във Филаделфия така наречения Първи континентален конгрес. На Втория континентален конгрес, състоял се на 4 юли 1776 година, била приета Декларацията на независимостта, поставяща началото на САЩ. — Б. пр. , а от друга страна, ако тайните скривалища на много пламенни патриоти можеха да се изложат на дневна светлина, под купчините британско злато щяха да се намерят и британските кралски грамоти 11 11 Документи издавани от крал Джордж III (1760–1820) гарантиращи правото да се купуват земи в колониите, да се търгува и т.н. — Б. пр. .