Колин Фалконър - Харем

— Трябва да напуснеш това място — промълви той. — Така ще е най-добре за теб.

Излезе от стаята, оставяйки я сама със сълзите й.

Гюзюл беше еврейка. Веднъж месечно я допускаха в харема, за да продава скъпоценни камъни и дрънкулки на одалиските. Но това не беше нейната истинска функция; в затворения свят на харема Гюзюл беше рядко създание, връзка с външния свят. С течение на годините тя се беше превърнала в публичния глас на Гюлбехар.

Гюзюл вече не беше млада. Кожата й бе сбръчкана, с цвят на тютюн, очите й блестяха като мънички сапфири. За да прикрие помръкналата си младост, тя боядисваше косата си с къна и я връзваше с ярки кордели — белег за известна суетност. Ибрахим прецени, че някога сигурно е била много красива.

Беше облечена в наситеночервена копринена роба и също толкова ярка черпена шапчица от сатен на главата. Отгоре беше сложила жилетка от златиста дамаска, а на краката си беше обула обувки от бяла ярешка кожа. На китките и глезените й подрънкваха сребърни гривни, а в косата й проблясваха перли.

Дланите и стъпалата й също бяха боядисани с къна, а очите й бяха очертани с черен въглен. Приличаше на разбойническа кралица.

При залез-слънце каменният дворец на Ибрахим се обагряше в розово. Внушителните стени и закритите зад дървени капаци прозорци напомняха за великолепието на великия Топкапъ, разположен само на километър от другата страна на Атмегдан. Извисяваше се, за да напомня на всички — от ездачите, играещи черит, до вярващите, изпълващи Айя София, ковачите и пекарите в града и еничарите зад Великата порта на Ба’аб — и-Хумаюн, че гъркът е най-великият, най-богатият и най-довереният везир, който Османската империя някога беше познавала.

Размерът на приемната зала напомни на Гюзюл за собствената й незначителност. Огромният килим, върху който коленичи, тронът от слонова кост, медните и тюркоазните кандилници, сребърните свещници биха били достойни за всеки султан. Самият Ибрахим със своя голям бял тюрбан и сатенени роби изглеждаше така, както в представите й трябваше да изглежда самият Господар на живота.

Беше успял да създаде впечатление, че е по-висок, отколкото в действителност бе, помисли си Гюзюл. Сигурно заради високия половин метър тюрбан с дебел златен обръч в основата. Човек не можеше да не се впечатли от него, както и от огромния рубин, голям колкото птиче яйце, който блестеше на пръста му.

Не можеше да не се впечатли, не можеше да не се страхува.

Животът се бе оказал благосклонен към Ибрахим. След като го беше издигнал до ранга на велик везир, султанът му беше построил и дворец от другата страна на Хиподрума, за който бе платил от държавната хазна. Сюлейман дори му беше дал сестра си Хатидже султан за жена.

Той седеше по турски върху мраморния под, там, където започваха стъпалата към трона на Ибрахим, с извърнато настрана лице, за да не може Гюзюл да го види. Но тя знаеше кой е.

Говореше се, че Рустем Дефтердар е българин, доведен в Стамбул преди много години, след поредното събиране на кръвния данък по онези земи. Беше получил образование в дворцовото училище и бе показал забележителни способности по математика. Беше се издигнал бързо в структурата на държавната хазна, благодарение, както се говореше, на покровителството на Ибрахим. Можеше да се предположи, помисли си Гюзюл, колко полезно беше за Ибрахим негов човек да държи кесията. Носеха се слухове за злоупотреби и подкупи, въпреки че, разбира се, никой не смееше да надигне глас срещу великия везир. Не и ако не искаше лично да опита остротата на железните куки по стените на Ба’аб-и-Са’адет.

Чудеше се какво правеше Рустем тук. Може би Ибрахим вече търсеше съветите му.

Великият везир я гледаше. Забеляза погледа, който хвърли по посока на Рустем, но й заговори така, сякаш бяха сами в залата.

— Е, Гюзюл, кажи ми какво те води в моя скромен дом?

— Моята господарка. Пролетната роза, ти праща благопожеланията си. Нека в дома ти винаги процъфтяват здравето и благополучие.

— Благодаря й за добрите пожелания. Нека Бог винаги да я пази и нека красотата й никога да не помръква.

— Иншаллах. Както Бог пожелае.

— Чух някои слухове. Гюзюл.

— Какви слухове, господарю?

— Че твоята господарка се е скарала с Хурем в Ески сарай. Можем само да се молим конфликтът да се разреши по най-добър начин за всички.

Гюзюл реши да изостави любезностите на дворцовия език.

— Изпращат я в изгнание, господарю.