Колин Фалконър - Харем

Не разбираше защо тези младежи така упорито се стремяха към властта. Той самият никога не го беше правил. Едно от най-големите му разочарования беше, че баща му не бе живял достатъчно дълго. През последните години мантията на газите бе тегнала върху плещите му като парещ ярем.

Заради трона бе загубил не само Мустафа, но и Джихангир. Защо се беше обесил недъгавият му син? От мъка по доведения си брат ли? Или защото се страхуваше до смърт от собствения си баща?

Опита се да отблъсне тази мисъл. Рустем търпеливо го наблюдаваше. Сюлейман кимна по посока на свитъка.

— Има ли поне троха истина в твърденията на Селим? Бил ли е наистина Баязид в Стамбул?

— Шпионите ми не са ми докладвали за подобно нещо — отвърна Рустем.

Сюлейман мрачно кимна. Щом Рустем не знаеше нищо по въпроса, значи не беше се случвало. И въпреки това в думите на Селим имаше зрънце истина. Баязид беше заел мястото на Мустафа като любимец на еничарите. Така трябваше да бъде, разбира се. Един султан не можеше да завземе трона без тяхна помощ. Но това представляваше и опасност, ако Баязид загубеше търпение.

— Кой да бъде, Рустем? Селим е по-големият. Тронът трябва да е негов. Той е шахзаде.

— Баязид е единственият избор, господарю — рече Рустем.

Сюлейман кимна. Напълно в природата на Рустем беше да е безпристрастен по политически и финансови въпроси. През последните няколко години воднянката доста го беше засегнала и крайниците и лицето му бяха подпухнали, но очите му си бяха същите — хладни и сиви. В сметките му не влизаше да взема решения под влияние на чувства.

— Баязид не те обича, Рустем.

— Няма да съм още дълго жив, за да се страхувам от него, господарю.

Беше типично за него да говори толкова спокойно за собствената си смърт.

— Ако очакванията ти се окажат погрешни, Рустем, ще те натоваря с една последна мисия. Когато умра, искам незабавно да изпратиш един чауш в Маниса, за да каже на Селим бързо да тръгне към Стамбул. — Той смръщи вежди, беше се обадила подаграта му с пронизваща остра болка в коляното. — После ще изпратиш втори чауш при Баязид — на още по-бърз кон — и ще му кажеш, че тронът принадлежи на по-достойния. В отговор Баязид без съмнение ще се отнесе благосклонно към теб, щом веднъж стане падишах.

— Ще стане така, както заповядваш, господарю.

Значи беше решено, помисли си Сюлейман. Аллах ще прояви волята си. Той беше направил всичко, на което беше способен. Беше написал законите, които щяха да предопределят бъдещето на империята. Може би тя все пак щеше да оцелее независимо дали следващият и владетел ще е войнолюбец, или пияница, ако се стигне дотам.

И все пак, това щеше да е истинското му наследство, осъзна той: двама синове, биещи се помежду си за една империя като лешояди, кълвящи очите на още неизстинали трупове. Може би винаги ще е така.

Аллах да му е на помощ!

Пера

Той седеше сам до камината в голямата приемна и гледаше замислено в дънерите, горящи зад металната решетка. Джулия приближи, застана зад него и сложи ръка на рамото му.

— Изглеждаш угрижен.

— Мислех си… Мислех си какво ли ще се случи, когато Сюлейман вече не е султан.

— Да не си чул някакви слухове?

— Той е стар и болен. Управлявал е Високата порта цели трийсет и осем години. Никой не живее вечно. Дори Сянката на Аллах на земята трябва да умре един ден.

Джулия се усмихна.

— Предполагам, че ще ти липсва.

Лудовичи също се усмихна.

— Аз съм най-обикновен търговец. Ако искат, могат да направят султан и някоя камила, все ще ми е тая. Но промените и чувството за несигурност ме изнервят. Искам винаги да съм наясно кого да подкупя и с колко.

— Кой ще го наследи, Лудовичи?

— Предполагам, че Хурем ще има думата при този избор.

— Може самата тя да се провъзгласи за султан!

Лудовичи се засмя.

— Съмнявам се, че дори тя е способна да постигне това. Не, трябва да е Баязид. Как би могъл Селим да седне на трона? Този човек е абсолютен развратник. От него може да стане бей на Алжир — но султан? Дори аз не бих пожелал на турците подобно нещастие. — Един сух дънер пропука в огъня. — Може би бих го пожелал на венецианците, но на турците — не.

— Ами Рустем паша?

— Баязид по-скоро би скочил във врящ казан, отколкото да го преизбере за велик везир. Пък и той също остарява. Скоро всичко ще се промени. Ще имаме нов султан и нов везир. За известно време може дори да се помъчат да спазват закона и тогава бизнесът ми сериозно ще пострада.