Колин Фалконър - Харем

Амазия

Месец по-късно Рустем стигна под скалите на Зелената река заедно с един ескадрон от спахии и орда еничари. Опъна лагера си под мрачните стени на цитаделата и древните понтийски гробове, заби пряпореца си пред входа на шатрата си и зачака.

Разбра, че Мустафа пристига, далеч, преди да е чул тропота от подковите на коня му. За разлика от християните, турците пазеха железен ред и тишина в своите лагери. Пиенето и комарът бяха забранени, а когато не водеха бой, петте молитви на ден бяха задължителни.

Именно нарушаването на тишината бе предупредителен знак за Рустем. Надигащ се като вълна шум, далечен тътен съпровождаше появата на престолонаследника. Сякаш редиците им бяха разкъсани от чужда кавалерия. Рустем скочи на крака и бързо излезе от просторната си шатра, за да посрещне Мустафа.

Ездачите не бяха повече от двайсетина и всички, с изключение на един, бяха облечени в червени копринени дрехи, отличителен белег на спахийската кавалерия. Само водачът им беше облечен в бяло, а отпред на тюрбана му беше прикрепен сноп пера от сива чапла. Диамантената брошка проблясваше на слънцето и Рустем бе принуден да вдигне ръка, за да засенчи очите си.

Еничарите следваха ездачите, полите на сините им дрехи се развяваха, докато тичаха, щастливи, че поглъщат прахта изпод подковите на Избрания. Докато тичаха, надаваха възторжени викове, за да посрещнат шахзадето — велика армия от гърла, изпращаща смразяващ вой, който отекваше в скалите и се умножаваше. Мустафа не отвърна на виковете им, не обърна поглед нито наляво, нито надясно. Очите му не се отделяха от царствената шатра.

Рустем чакаше, заобиколен от телохранители. Аллах да му е на помощ, мислеше си той. Мустафа бе опасен!

Шахзадето спря коня си пред великия везир; облакът прах, в който беше обвит, се разпръсна. Рустем усети песъчинките в устата си. „Наслаждавай се на славата си!“, мислеше си злорадо той. „Скоро и ти ще усетиш пясък в устата си. Ще му се радваш вечно.“

Мустафа скочи от коня и виковете на еничарите замряха. Всички зачакаха — огромна свирепа, развълнувана маса.

Мустафа леко се поклони.

— Къде е баща ми?

— Султанът не е добре. Аз съм сераскерът на тази кампания.

Рустем забеляза смяната на емоциите върху лицето на шахзадето. Първо разочарование, после — възторг. Дали денят му не наближаваше?

— Сериозно болен ли е?

— Лекарите казват, че болестта му не е смъртоносна, но той не може да понесе суровите условия на една дълга военна кампания. — Рустем погледна над рамото на Мустафа към тълпата, насъбрала се зад групичката конници. Хиляда еничари, помисли си той. — Никога не съм чувал толкова силни приветствия. Дори и за султана.

— Поздравяват ме, защото съм негов син — отвърна предпазливо Мустафа.

— Може би — кимна Рустем. — Да се оттеглим вътре. Прахта е полепнала по гърлото ми.

Рустем въведе госта си в голямата копринена шатра. Пажовете поднесоха халва и розова вода, а след това Рустем измъкна един свитък. Подаде го на Мустафа, без да каже и дума.

Беше предложението за брак с една от дъщерите на шах Тамасп, подпечатано с туграта на Мустафа.

— Това е чудовищно — промълви Мустафа.

Рустем заби поглед в килима помежду им.

— Отричаш ли?

— Дали отричам, че съм предложил съюз с един от най-заклетите врагове на империята ни ли? Разбира се, че отричам!

— Носи твоя печат.

— Това е фалшификат. Баща ми видял ли го е?

— Разбира се.

— И какво казва?

— Той не споделя с мен намеренията си. Чака твоя отговор.

— Подушвам, че ти имаш пръст в тази работа! — повиши глас Мустафа и хвърли свитъка в скута на Рустем.

Везирът вдигна сивите си очи за пръв път.

— Аз не съм ти враг, Мустафа. Онези еничари отвън са твоите врагове. Прекалено възторжено те поздравяват.

— Никога няма да кажа или направя нещо срещу баща си. Заклел съм се в това. Той трябва да го знае!

— Султанът чака отговора ти — повтори Рустем.

— И ще го получи.

— Първо, трябва да ти предам заповедите, които султанът изпраща лично до теб. Иска да събереш войниците си и да ме придружиш в тази кампания срещу персите. Под моето командване, разбира се.

— Ще направя това, което ми се нарежда — отвърна остро Мустафа и стана. Излезе от шатрата, без да каже нищо повече.

Рустем поседя, заслушан в тропота на подкови през равнината, после изпрати да повикат агата на еничарите. Агата беше светлокос жилав мъж, славянин. Лявата страна на челюстта му беше деформирана от рана, получена при обсадата на Родос. Когато се поклони, огромните пера от райска птица, прикрепени към шапката му, трепнаха и зашумоляха. Той се изправи и зачака заповедите.