Умберто Еко - Пражкото гробище

— Винаги съм се забавлявал — завършваше баща ми, — че някои от тези неща Джоберти ги е преписал от един роман, издаден една година преди това, „Скитникът евреин“ на Иожен Сю.

Баща ми. Черната овца на семейството. Ако слушах дядо, бил се замесил с карбонарите. Споменеше ли за възгледите на дядо, то беше полугласно, колкото да ми каже да не хващам вяра на глупостите му, ала не знам от деликатност ли, от уважение към възгледите на дядо ли, или поради липса на интерес към мен избягваше да говори за собствените си идеали. На мен ми стигаше да се заслушам в някой от разговорите на дядо с отците йезуити или да обърна внимание какво клюкарства мама Тереза с портиера, за да ми стане ясно, че баща ми е от онези, дето не само одобряват революцията и Наполеон, а освен това казват, че Италия може да се отърси от австрийската империя, Бурбоните и папската държава и да стане (тази дума не биваше да произнасям пред дядо) Нация.

Първите уроци ми преподаваше отец Пертузо с профил на белка. Той бе първият, който ме учеше на история на новото време (дядо пък ми преподаваше на старите времена).

По-късно вече плъзнаха първите слухове за карбонарските бунтове — новини за тях стигаха до мен от вестниците, които се получаваха за баща ми в негово отсъствие и аз ги прибирах, преди дядо да ги изгори — и си спомням, че трябваше да взимам уроци по латински и немски от отец Бергамаски, той беше толкова близък с дядо, че за него имаше една стаичка близо до моята. Отец Бергамаски… За разлика от отец Пертузо, той беше млад, добре изглеждащ мъж с къдрава коса, ясно очертано лице, с омагьосващ дар слово и, поне вкъщи, носеше достолепно добре изгладено и чисто расо. Виждам белите му ръце с дълги пръсти и с малко по-дълги нокти, отколкото може да се очаква у духовник.

Видеше ли ме да съм се навел над уроците, честичко сядаше зад мен, погалваше ме по главата и започваше да ми говори за многобройните опасности, заплашващи невинните младежи, и ми обясняваше, че карбонарството не е нищо друго освен предрешване на най-големия бич, комунизма.

— Комунистите — казваше той — до вчера не изглеждаха страшни, но сега след манифеста на оня Марш (така го произнасяше) трябва да разобличим козните им. Не знаеш нищо за Бабет от Интерлакен. Достойна праплеменница на Вайсхаупт, наричат я Великата Дева на швейцарския комунизъм.

Кой знае защо, отец Бергамаски, изглежда, беше обсебен не толкова от въстанията в Милано и Виена, за които се говореше в онези дни, а от религиозните сблъсъци, избухнали в Швейцария между католици и протестанти.

— Бабет била родена незаконно и израснала сред измами, кражби, обири и кръв; познавала Бог само благодарение на непрестанното богохулство около себе си. По време на сблъскванията край Люцерн, когато протестантите убили неколцина католици от първите швейцарски кантони, пронизвали сърцата им и вадели очите им в чест на Бабет. Разпуснала коси като вавилонска блудница, тя криела под мантията на прелестната си външност факта, че е глашатай на тайните общества, демонът, който нашепвал всичките му там измами и хитрини на тези тайнствени сдружения; тя се появявала ненадейно и изчезвала светкавично като блуждаещ огън, научавала най-дълбоките тайни, крадяла дипломатически пратки, без да разчупва печатите им, като усойница пропълзявала в най-труднодостъпните кабинети на Виена, Берлин и дори Петербург, фалшифицирала полици, променяла цифрите на паспорти и още като момиче познавала изкуството на отровите: и знаела как да ги сипва, както й заповядала сектата. Изглеждала обсебена от Сатаната, тъй трескава била нейната деятелност и тъй омагьосващи нейните погледи.

Кокорех се, опитвах се да не слушам, ала нощем сънувах Бабет от Интерлакен. Докато в полусън се опитвах да се отърва от образа на този демон с грива, развята върху със сигурност голи рамене, на този демоничен и уханен дух, гръдта й задъхана от сладострастие като на безбожен звяр, въжделявах я като пример за подражание — или по-точно, изпаднал в ужас от самата мисъл, че мога дори да я докосна с пръсти, изпитвах желание да бъда като нея, всемогъщо и тайнствено същество, което променя цифрите на паспортите и води към крушение жертвите си от противоположния пол.

Учителите ми обичаха да си похапват добре, този порок трябва да съм наследил от тях в зряла възраст. Спомням си трапези, на които цареше настроение ако не на открито задоволство, то поне на престорено разкаяние заради греха на чревоугодието; на тях любезните отчета повтаряха колко хубава е яхнията, която дядо беше наредил на слугинята да сготви.