Умберто Еко - Пражкото гробище

Според дядо каквото и да е ставало със стареца в Дамаск, той не бил полудял. Само дето в гърдите му горяла неугасима омраза към християните и в онази дупка без прозорци с трепереща ръка хванал дядо за китката, втренчил в него святкащите си в тъмното очи и му казал, че оттогава бил посветил живота си да мъсти на християните. Разказал му, че техният Талмуд изисквал да се мрази християнската раса и че за да развалят отвътре християните, те, евреите, измислили франкмасоните, на които той бил станал един от скритите водачи и командвал ложите на Неапол и Лондон, само дето трябвало да остане незнаен, потаен и отделен от другите, за да не го наръгат с кинжал йезуитите, които неуморно го преследвали навсякъде.

Докато говорел, се озъртал, сякаш от всеки тъмен ъгъл можел да изскочи йезуит с кинжал, после си издухал шумно носа, оплакал тежката си участ, пък после се позасмял хитро и отмъстително, като се сетил, че целият свят живее в неведение за страшната му власт; попипвал мазно ръцете на Симонини и продължавал да си фантазира. И казвал, че стига Симонини да пожелае, тяхната секта би го приела с радост, а той щял да му помогне да влезе в най-тайната от масонските ложи.

Така му разкрил, че както Мани, пророкът на сектата на манихейците, така и прословутият старец от Планината, който упойвал своите убийци с дрога и после ги изпращал да избиват християнските князе, били от юдейската раса. Че както франкмасоните, така и илюминатите били основани от двама евреи и че от евреите произлизали всички антихристиянски секти, които понастоящем били толкова многобройни по целия свят, че броят им надхвърлял няколко милиона души от двата пола, и те били във всяко съсловие, във всеки чин и във всеки социален слой, включително много духовници и дори няколко кардинали, и се надявали, че нямало да мине много време, преди да имат и свой папа (само дядо да можеше да види какво се случи през следващите години, когато на трона на Свети Петър успя да седне едно неясно същество като папа Пий Девети, щеше да се убеди, че тази работа не изглежда толкова неправдоподобна), че за да измамят по-лесно християните, самите евреи често се престрували на християни, пътували и преминавали от една страна в друга с фалшиви кръщелни свидетелства, получени от корумпирани свещеници, че се надявали със силата на парите и на измамите да получат от всички правителства граждански права, както вече били на път да ги получат в много страни, и че получели ли гражданство, както всички други хора започвали да купуват земи и че по пътя на лихварството лишавали християните от имотите и съкровищата им, и че си били поставили за цел в течение на по-малко от един век да станат господари на света, да премахнат всички други секти, за да възцарят господството на своите, да превърнат християнските църкви в синагоги и да заробят всички християни.

— Ето какво разкрих на Барюел — завършваше дядо. — Може и да съм преувеличил, като казвам, че съм научил това, което ми довери само един човек, от различни хора, но бях и все още съм убеден, че онзи старец казваше истината. Така и написах, ето, чуй.

И дядо продължаваше да чете:

— „Ето какви са, господине, коварните предначертания на еврейската нация, за които чух със собствените си уши… Желателно ще е, прочее, енергично и съвършено перо като Вашето да отвори очите на гореупоменатите правителства, тъй щото да ги подтикне да върнат този народ в унизеното положение, което му се пада, положение, в което нашите политически по-осведомени и по-благоразумни бащи са имали винаги грижата да го държат. Да направите тъкмо това Ви приканвам, господине, като Ви моля да извините мен, италианеца, войника, за грешките в това писмо. Желая Ви да получите най-щедра отплата от ръката Божия за бляскавите Ви трудове, с които обогатихте Неговата църква, и нека Той вдъхне както към Вас, така и към Вашите читатели най-висока почит и най-дълбоко уважение, които, прочее, аз изпитвам към Вас, господине, аз, вашият най-скромен и най-послушен слуга Джовани Батиста Симонини“.

На това място дядо всеки път прибираше писмото в ковчежето, а аз питах:

— И какво отговори абат Барюел?

— Не благоволи да ми отговори. Понеже имах обаче някой и друг добър приятел в римската курия, разбрах, че този малодушник се е боял, че като разпространи истината, ще даде ход на истинско изтребление на евреите, а той не бил разположен да предизвика такова нещо, защото смятал, че сред тях някои били невинни. Влияние трябва да са оказали освен това и машинациите на френските евреи от онова време, когато Наполеон реши да се срещне с представители на Великия синедрион, за да получи подкрепата им за своите амбиции — и някой трябва да е дал да се разбере на абата, че не е добре да мъти водата. В същото време Барюел не го стърпяло да си мълчи съвсем и изпратил оригинала на писмото ми на светия папа Пий Седми — а няколко копия и на доста епископи. И нещата не свършили дотук, защото предоставил писмото и на кардинал Феш, тогава примас на Галия, за да запознае с него Наполеон. Направил същото и по отношение началника на парижката полиция. И, казват ми, парижката полиция направила запитване до римската курия относно надеждността ми като свидетел — а пък за беля бях надежден и кардиналите нямало как да го отрекат! В общи линии Барюел хвърлял камъка, но криел ръката, не искал да разбутва гнездото на оси повече, отколкото вече била сторила това книгата му, но докато се правел, че си кротува, разпращал разкритията ми на половината свят. Трябва да имаш предвид, че Барюел бил възпитан от йезуитите, ала след като Луи Петнайсети ги изгонил от Франция, бил ръкоположен за обикновен свещеник и пак станал йезуит, когато Пий Седми възстановил пълната легитимност на ордена. Както знаеш, аз съм ревностен католик и храня дълбоко уважение към всеки с расо, но йезуитът си е йезуит, едно казва и върши друго, а Барюел се държа тъкмо така…