Умберто Еко - Пражкото гробище

Освен това ако ще започвам да се връщам към миналото си, ще трябва да гледам втренчено в пъпа си, както казваше Бюро (или Бурю?), а на пълен стомах, като се има предвид, че се намирам за прекалено дебел, както си е редно на моята възраст, би трябвало да започна да си спомням, като си гледам пъпа в огледалото.

Вместо това започнах вчера, седнал на това писалище, и пиша ли пиша без почивка, без да се разсейвам, само от време на време дъвча по нещо и пия, това да, пия невъздържано. Най-хубавото нещо в този дом е добрата кухня.

26 март 1897

Детството ми. Торино… Хълм отвъд По, аз на балкона с мама. После мама я нямаше, седнал на балкона пред хълма, пред залеза, баща ми плачеше, дядо казваше, че Господ си я прибрал.

С майка ми говорех на френски както всеки пиемонтец от добро семейство (тук в Париж акцентът ми е като на човек, който е от Гренобъл, където се говори най-чистият френски, не като babil 43 43 Детско ломотене (фр.) — Б.пр. на парижаните). Още в детството си се чувствах повече французин, отколкото италианец, както е с всеки пиемонтец. Затова намирам французите за нетърпими.

Детството ми беше изпълнено с дядо, не толкова с баща ми или майка ми. Мразех майка ми, която си беше отишла без предупреждение, баща ми, задето не е бил в състояние да й попречи, Бог, защото е поискал това, и дядо, защото му се струваше в реда на нещата Бог да иска такива работи. Баща ми винаги беше някъде другаде — да основава Италия, казваше той. После пък Италия разоснова него.

Дядо, Джован Батиста Симонини, бивш офицер от пиемонтската армия, която, доколкото си спомням, напуснал по време на Наполеоновите нашествия, когато се записал във войската на Бурбоните във Флоренция, а след като и Тоскана попаднала под контрола на Наполеон, се върнал в Торино като капитан от запаса, за да може да се отдава на озлоблението си колкото му душа иска. Носът му беше пъпчив — когато ме гушкаше, виждах само носа му. И по челото си усещах пръски от слюнката му. Беше онова, което французите наричат ci-devant 44 44 Човек от бившия режим (фр.) — Б.пр. , пълен с носталгия по Стария режим, и не се беше примирил с безобразията на Революцията. Не се беше отказал от culottes 45 45 Къси до коленете пристегнати панталони (фр.) — Б.пр. — прасците му още си ги биваше, — закопчани под коляното със златна тока; златни бяха и катарамите на лачените му обувки. Жилетката, сакото и вратовръзката му придаваха малко претенциозен вид. Макар че според правилата за елегантност от едно време би трябвало да носи и напудрена перука, той се беше отказал от нея, защото, казваше, дори ония, дето са яли християни като Робеспиер, са носели напудрени перуки.

Така и не разбрах дали е богат, но не се лишаваше от добрата кухня. От дядо ми и детството ми помня най-вече bagna caöda: глинен съд на печката, а вътре в него първо цвърчи зехтин с аншоа, чесън и масло, а после къкрят ангинарите (те преди това се накисваха в студена вода и лимонов сок — а според някои, но не и според дядо, и в мляко), сурови или печени чушки, бели листа от къдраво зеле, земна круша, много крехък карфиол — или (но те си бяха бедняшка работа) варени зеленчуци, лук, цвекло, картофи или моркови. Обичах да ям, а на дядо му правеше удоволствие да ме гледа как се угоявам (казваше го разнежено) като прасенце.

Дядо ме пръскаше със слюнка и ме учеше на своите крилати мисли:

— Революцията, момчето ми, ни направи роби на една атеистична държава, станахме по-неравни отпреди и братята станаха врагове, всеки е Каин за другия. Не е хубаво да си прекалено свободен, нито пък да имаш всичко необходимо. Предците ни са били по-бедни и по-щастливи, защото са си оставали в досег с природата. Модерните времена ни дадоха парната машина, а тя убива селото, и механичните станове, които взеха работата на толкова много бедняци, пък и не произвеждат платове като едновремешните. Оставен сам на себе си човек е прекалено лош, за да бъде свободен. Малкото свобода, от която се нуждаем, трябва да се гарантира от монарх.

Любимата му тема беше обаче абат Барюел 46 46 Абат Огюстен Барюел (1741–1820). Френски йезуит, прочул се с твърденията си, че Френската революция е дело на тайни организации и антихристиянски сили изобщо. — Б.пр. . Щом се сетя за детството си, пред очите ми се появява абат Барюел — той сякаш живееше вкъщи, нищо че сигурно е бил починал отдавна.

— Виж какво, момченце — чувам да казва дядо, — след като безумието на Революцията разтърси всички нации в Европа, се чу един глас, който разкри, че революцията не е нищо друго освен последния или най-нов епизод от една световна конспирация начело с тамплиерите срещу трона и олтара, или с други думи, срещу краля и по-точно краля на Франция и нашата пресвета майка Църквата… Това беше гласът на абат Барюел, който в края на миналия век написа своите Mémoires pour servir à l’histoire du jacobinisme 47 47 Мемоари, за да служат на историята на якобинството (фр.) — Б.пр. …