Умберто Еко - Пражкото гробище

Ето как проличава евреинът, казах си. Май че още тогава вече се занимавах с разните му там еврейски заговори и с плана на тази раса да прави синовете си лекари и аптекари, за да контролират и съзнанието, и тялото на християните. Значи ако съм болен, искаш да се оставя в ръчичките ти и да си кажа всичко, дори и това, дето не знам, та да станеш господар на душата ми. Ама това е по-лошо, отколкото изповедта пред йезуита, при нея поне мога да говоря защитен от решетка и мога да не казвам каквото мисля, а ще правя като всички, нещата се назовават с едни и същи, почти технически термини: откраднах, поддадох се на сладострастие, не уважих татко или майка. Издава те самият ти език, говориш за отстраняване като че ли искаш да ми обрежеш мозъка…

Ала междувременно Фройд започна да се смее и поръча още една бира.

— Да не вземете думите ми за чисто злато. Това са си фантазии на един нерешителен човек. Като се върна в Австрия, ще се оженя и за да издържам семейството, ще трябва да отворя лекарски кабинет. И тогава ще използвам внимателно хипнозата, както ме е учил Шарко, и няма да си завирам носа в сънищата на пациентите си. Да не съм някоя пророчица, нещо като Пития. Питам се дали на пациентката на Дю Морие няма да й се отрази добре да вземе малко кокаин.

Така завърши този разговор, без да остави кой знае какви следи в паметта ми. Но сега всичко това ми изплува пак, когато съм ако не в положението на Диана, то поне на почти нормален човек, изгубил част от паметта си. Пък и Фройд кой го знае къде е, а и аз за нищо на света не бих се захванал да си разказвам живота не само на евреин, а дори и на най-добрия християнин. С моята професия (каква?) трябва да разказвам истории на другите срещу заплащане, но в никакъв случай не бива да издавам нищо за себе си. Ала мога да разкажа собствената си история на самия себе си. Спомних си за Бурю (или беше Бюро), който ми каза, че имало факири, които се самохипнотизирали, като гледали втренчено в пъпа си.

И така, макар и неохотно, реших да водя този дневник, като разказвам миналото си, и докато го прехвърлям, би ми било приятно да ида на улица „Монторгьой“, в „Ше Филип“. Прехвърлям в ума си и най-незначителните подробности, докато най-сетне не изплува (как се казваше?) травмиращата случка. Само. И искам да се излекувам сам, без да се оставям в ръцете на лекарите на лудите женоря.

Преди да започна (но вече започнах, още вчера), би ми било приятно да ида на улица „Монторгьой“, в „Ше Филип“, за да се настроя душевно към тази форма на самохипноза. Бих седнал спокойно, бих разглеждал дълго менюто, онова, което сервират от шест вечерта до полунощ, и бих си поръчал potage à la Crécy 39 39 Вид крем супа от моркови (фр.) — Б.пр. , калкан в сос от каперси, телешко филе и langue de veau au jus 40 40 Телешки език в собствен сос (фр.) — Б.пр. , за да завърша със сорбе с вишновка и дребни сладки, всичко това полято обилно с две бутилки старо бургундско.

Междувременно ще бие полунощ и вниманието ми ще е привлечено от нощното меню: бих си позволил бульон от костенурка (сетих се за един такъв много вкусен бульон, на Дюма — значи ли, че съм познавал и Дюма?), сьомга с лукчета и ангинари с черен пипер от Ява, като завърша със сорбе с ром и английски ароматизирани сладкиши. Като напредне нощта, бих се угостил с някоя вкусотия от сутрешното меню, тоест soupe sux oignons 41 41 Лучена супа (фр.) — Б.пр. , като супите дето сърбат в този момент хамалите в Халите, доволен, че мога да се натъпча заедно с тях. Сетне, за да се подготвя за напрегнатата утрин, едно много силно кафе и едно pousse-café 42 42 Чашка алкохол, който се пие след кафето (фр.) — Б.пр. с коняк и кирш.

Да си кажа право, би ми станало тежичко на стомаха, но пък душата ми щеше да се отпусне.

Уви, не можех да си позволя това сладко своеволие. Нямаш памет, казах си, ако в ресторанта срещнеш човек, който те познава, е възможно да не го познаеш. Как ли ще се изложиш тогава?

Запитах се как да реагирам на човек, който ме потърси в магазина. С оня със завещанието на Бонфоа и с онази с причастията нещата минаха гладко, но по случайност. Отвън закачих надпис: „Собственикът ще отсъства за един месец“, без да става ясно кога започва месецът и кога свършва. Докато не разбера нещо повече, трябваше да се крия вкъщи като в леговище и да излизам само от време на време да си купя нещо за ядене. Може пък и малко пост да ми дойде добре. Всъщност дали случващото се с мен не е резултат от някое прекомерно угощение, което съм си позволил… кога? Прословутата вечер на 21-ви ли?