Умберто Еко - Пражкото гробище

— Просто трябва да ви свикне ухото.

Той ми се усмихна благодарно. Мазен такъв.

Фройд мамеше и за еврейския си произход. Чувал съм, че хората от неговата раса ядат само специална храна, готвена по особен начин, и затова си стоят все по гетата, а Фройд си хапваше сладко всичко, което се предлагаше в „Ше Мани“, и не се отказваше от по някоя чаша бира с яденето.

Ала една вечер май реши да се поотпусне. Беше си поръчал вече две бири и след десерта, докато пушеше нервно, си поиска и трета. По едно време, докато говореше и жестикулираше, бутна солницата за втори път.

— Не че съм непохватен — извини се той, — но съм напрегнат. От три дни не получавам писма от годеницата ми. Не искам от нея да ми пише почти всеки ден, както правя аз, но това мълчание ме тревожи. Здравето й е крехко и много страдам, че не съм до нея. Пък и одобрението й ми е необходимо за всяко нещо, което правя. Иска ми се да ми пише какво мисли за вечерята ми с Шарко. Защото, знаете ли, господин Симонини, преди няколко дни този велик човек ме покани на вечеря. А не го прави с кой да е млад доктор, който го посещава, при това чужденец.

Виж го ти тоя дребен семитски парвеню как се намъква в добрите среди, за да прави кариера, казах си. А това напрежение, свързано с годеницата, не издава ли чувствената и сладострастна природа на юдея, който винаги е обсебен от секса? Само за това си мислиш, нали? И сигурно се пипаш, като си мислиш за нея, май и ти имаш нужда да четеш Тисо. Но го оставих да разказва.

— Поканил беше видни хора, сина на Доде, доктор Строс, асистента на Пастьор, професор Бек от Института и Емилио Тофиано, големия италиански художник. Поканата ми струва четиринайсет франка, хубава черна папийонка от Хамбург, бели ръкавици, нова риза — и фрак, за първи път в живота ми. И пак за първи път в живота ми си подкъсих брадата по френски маниер. И за да се преборя със срамежливостта си сложих малко кокаин под езика.

— Кокаин ли? Не е ли отровен?

— Всичко е отрова, ако се взима в прекалено големи дози, дори виното. От две години изследвам това вълшебно вещество. Вижте, кокаинът е алкалоид, който се получава от едно растение, което туземците в Америка дъвчат, за да понасят по-лесно надморската височина в Андите. За разлика от опиума и алкохола обаче действа възбуждащо, но без отрицателни ефекти. Действа отлично като обезболяващо, особено в офталмологията и за лечение на астма, полезен е при лечението на алкохолизма и на токсикоманиите, перфектен е срещу морската болест, ценен е при лечението на диабета, премахва като с магическа пръчка чувството за глад, сънливост, умора, добър заместител е на тютюна, лекува диспепсия, газове, колики, гастрити, хипохондрия, възпаления на гръбначния мозък, сенна хрема, укрепва организма при туберкулоза и лекува мигрена, при случаи на остър кариес, ако в кухината се вкара тампон с памук, напоен с четирипроцентов разтвор на кокаин, болката преминава незабавно. И преди всичко е отличен за повдигане самочувствието у депресирани, повдига духа, прави хората дейни и оптимисти.

Докторът беше вече на четвъртата чаша и съвсем очевидно пиянството му беше от меланхоличните. Наведе се към мен, сякаш ще се изповядва:

— Кокаинът е страхотен за човек като мен, който, както все повтарям на моята обожавана Марта, не се смята за кой знае колко привлекателен, който в годините на младостта си никога не е бил млад, а сега, на трийсетгодишна възраст, не успява да се превърне в зрял мъж. Навремето целият бях изтъкан от амбиции и натрапчива любознателност и от ден на ден все повече се обезверявах от факта, че майката природа не ме е дарила милостиво с гениалността, с която от време на време удостоява кого ли не.

Ненадейно спря да говори, като човек, дал си сметка, че е разголил душата си. Хленчещо юдейче, казах си. И реших да го поставя натясно.

— Не разправят ли за кокаина, че е афродизиак? — попитах.

Фройд се изчерви.

— И това свойство има, поне така мисля… но нямам опит в това отношение. Като мъж не съм подвластен на тези прекомерни щения. А като лекар сексът не ме провлича много като обект за изследване. Макар че и в „Ла Салпетриер“ започва да се говори много за секс. Шарко установи, че една от пациентките, някоя си Огюстин, в остър пристъп на истерия разказва как първоначалната й травма е свързана със сексуално насилие, извършено над нея като дете. Не отричам, естествено, че някои от травмите, които отключват истерията, може и да са свързани със секса, само това липсваше. Просто ми се струва преувеличение всичко да се свежда до секса. Може би пък си оставам далече от тези проблеми само заради моята дребнобуржоазна pruderie 37 37 Лицемерна свенливост (фр.) — Б.пр. .