Умберто Еко - Пражкото гробище

Здесь есть возможность читать онлайн «Умберто Еко - Пражкото гробище» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Историческая проза, Современная проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Пражкото гробище: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Пражкото гробище»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Малко повече от година след излизането на „Пражкото гробище“ в Италия книгата е издадена и у нас. Издател е отново „Бард“, а преводът е на Стефан Тафров.
„Пражкото гробище“ е с обем 528 страници (на италиански) и вече цяла година е тотален бестселър в Италия, Испания, Аржентина и други испаноговорящи страни, а откакто излезе на английски — и в англоезичния свят. Само в Италия книгата излезе с огромния за страната тираж от 200 хиляди екземпляра!
Действието се разиграва през XIX в. в Торино, Палермо и Париж. Читателят се запознава с една истерична сатанистка, с един абат, който умира два пъти, с няколко трупа в една парижка клоака, с един гарибалдиец на име Иполито Ниево, изчезнал в морето близо до Стромболи, с фалшивата записка на Драйфус до германското посолство, с постепенното нарастване на фалшификацията, известна като „Протоколите на мъдреците от Сион“, която ще вдъхнови Хитлер да създаде лагерите на смъртта, с йезуити, които заговорничат срещу масоните, с масони, карбонари и мадзинианци, които бесят йезуити на собствените им черва, с Гарибалди, болен от артрит и с криви крака, с плановете на пиемонтските, френските, пруските и руските тайни служби, с кланетата в Париж по време на Комуната, където ядат мишки, с пробождания от кинжал, с ужасни и зловонни свърталища на престъпници, които сред изпаренията от абсент правят кроежи за експлозии и улични бунтове, с изкуствени бради, с подправени завещания, с дяволски братства и черни литургии. Чудесен материал за четиво с продължение в стила на деветнадесети век, впрочем илюстрирано като френските feuilletons от онова време. Така остава доволен дори и най-мързеливият читател. С изключение на главния герой всички останали герои наистина са съществували и наистина са извършили тези постъпки. Самият главен герой прави неща, които наистина са били правени, но вероятно от много различни хора. Но пък нали постоянно си има вземане-даване с тайни служби, с двойни агенти, с подкупни чиновници и с грешни духовници, може да му се случи какво ли не. Пък и единственият въображаем герой в тази история май е най-истинският от всички и прилича много на други, които са все още сред нас.

Пражкото гробище — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Пражкото гробище», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Не знам защо историята на болестта на Диана ме заинтригува толкова, ала си спомням, че казах на Дю Морие:

— Ще поговоря за това с един мой приятел, който се занимава с подобни трагични случаи и знае къде да намери подслон за сираче като нея. Ще изпратя при вас абат Дала Пикола, много влиятелен свещеник в църковните институции.

Следователно, когато съм говорил с Дю Морие най-малкото съм знаел името на Дала Пикола. Но защо ли толкова се бях загрижил за тази Диана?

Пиша без прекъсване от часове, боли ме палецът и се храня само на работната си маса, мажа си филийки хляб с пастет и масло и пийвам по някоя и друга чашка „Шато Латур“ колкото да пробудя паметта си.

Прииска ми се да се самонаградя с едно посещение на, знам ли, „Бребан-Вашет“, но докато не разбера кой съм, не мога да се показвам много-много. Все пак рано или късно ще трябва да направя една експедиция до площад „Мобер“, за да си взема хапване за вкъщи.

Засега да не мислим за това и да продължим с писането.

През онези години (май осемдесет и пета или осемдесет и шеста) в „Ше Мани“ се запознах с човека, за когото продължавам да си спомням като за австрийския (или германския) доктор. Сега в съзнанието ми изплува името му, наричаше се Фройд (мисля, че така се пише), около трийсетгодишен лекар, който идваше в „Ше Мани“ само защото със сигурност не можеше да си позволи нещо по-добро и който беше на стаж при Шарко. Обикновено седеше сам на съседната маса и в началото се ограничвахме с по едно учтиво кимване. Бях го преценил като меланхоличен по природа, малко изгубен в чуждия град, свенливо жадуващ някой да изслуша изповедта му, та така да се разтовари малко от неспокойствието си. Два-три пъти потърси повод да ме заговори, но аз не поддадох.

Може името Фройд и да не ми звучеше като Щайнер или Розенберг, но пък знаех, че всичките му там евреи, които живеят и богатеят в Париж, са с немски имена, и, усъмнен от гърбавия му нос, един ден попитах Дю Морие за това, той махна неопределено с ръка и добави: „Не знам точно, но за всеки случай стоя настрана от разните му там евреи, немци, тая мешавица хич не ми харесва“.

— Не е ли австриец? — попитах аз.

— Не е ли все тая? Същият език, същият начин на мислене. Не съм забравил прусаците, дето маршируваха по Шанз Елизе.

— Казват, че най-упражняваната от юдеите професия е медицината, също като лихварството и банкерството. Най-добре е май човек никога да няма нужда от заем и да не се разболява.

— Е, има и лекари християни — отвърна Дю Морие с ледена усмивка.

Направих гаф.

Преди да дадат воля на отвращението си от юдеите, някои от парижките интелектуалци признават, че сред най-добрите си приятели имат евреи. Лицемерие. Нямам приятели евреи (опазил ме Бог), цял живот съм избягвал евреите. Може би съм ги избягвал по инстинкт, защото евреина (и какво съвпадение, също като германеца) го надушваш по вонята (и Виктор Юго го е казал, fetor judaica 36 36 Еврейско зловоние (фр.) — Б.пр. ), тя им помага да се разпознават един друг, това е един от признаците, те се разпознават помежду си, както е при педерастите. Дядо ме учеше, че миризмата им се дължи на неумерената употреба на чесън и лук и на може би овнешко и патешко месо, плувнали в лепкави сладки сосове, от тях те стават кисели и жлъчни. Но това идва и от самата им раса, нали слабото им място са бъбреците. Всички са комунисти, виж например Маркс и Ласал, в това поне моите йезуити бяха прави.

Винаги съм успявал да избягвам евреите и защото внимавам в имената. Щом позабогатеят, австрийските евреи си купуват грациозни имена я на цвете, я на скъпоценен камък, я на благороден метал, например Зилберман или Голдщайн. Най-бедните се сдобиваха с имена като Грюнспан (зелена клонка). Във Франция и в Италия се прикриваха, като се кръщаваха с имена на градове и на местности като Равена, Модена, Пикар, Фламан или пък се вдъхновяваха от революционния календар (Фроман, Ажоин, Лорие) — и много правилно, като се има предвид, че бащите им са виновни за цареубийството. Но трябва да внимаваме и в собствените имена, които понякога прикриват еврейски имена. Морие идва от Моше, Изидор от Исак, Едуар от Аарон, Жак от Яков и Алфонс от Адамо…

Еврейско име ли е Зигмунд? Инстинктивно реших да не се доверявам на този шарлатанин, но един ден Фройд събори солницата, докато я взимаше. Съседите по маса се придържат към определени правила на поведение и аз му подадох моята, като отбелязах, че в някои страни да разсипеш сол се смята за лош знак, а той се разсмя и ми отвърна, че не е суеверен. От този ден започнахме да си разменяме по някоя приказка. Той се извини за френския си: твърдеше, че е лош, макар да се изразяваше много добре. Номадството е заложено у тях като порок и се налага да се приспособяват към всякакви езици. Аз казах любезно:

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Пражкото гробище»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Пражкото гробище» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Пражкото гробище»

Обсуждение, отзывы о книге «Пражкото гробище» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x