Умберто Еко - Пражкото гробище

Не знам защо историята на болестта на Диана ме заинтригува толкова, ала си спомням, че казах на Дю Морие:

— Ще поговоря за това с един мой приятел, който се занимава с подобни трагични случаи и знае къде да намери подслон за сираче като нея. Ще изпратя при вас абат Дала Пикола, много влиятелен свещеник в църковните институции.

Следователно, когато съм говорил с Дю Морие най-малкото съм знаел името на Дала Пикола. Но защо ли толкова се бях загрижил за тази Диана?

Пиша без прекъсване от часове, боли ме палецът и се храня само на работната си маса, мажа си филийки хляб с пастет и масло и пийвам по някоя и друга чашка „Шато Латур“ колкото да пробудя паметта си.

Прииска ми се да се самонаградя с едно посещение на, знам ли, „Бребан-Вашет“, но докато не разбера кой съм, не мога да се показвам много-много. Все пак рано или късно ще трябва да направя една експедиция до площад „Мобер“, за да си взема хапване за вкъщи.

Засега да не мислим за това и да продължим с писането.

През онези години (май осемдесет и пета или осемдесет и шеста) в „Ше Мани“ се запознах с човека, за когото продължавам да си спомням като за австрийския (или германския) доктор. Сега в съзнанието ми изплува името му, наричаше се Фройд (мисля, че така се пише), около трийсетгодишен лекар, който идваше в „Ше Мани“ само защото със сигурност не можеше да си позволи нещо по-добро и който беше на стаж при Шарко. Обикновено седеше сам на съседната маса и в началото се ограничвахме с по едно учтиво кимване. Бях го преценил като меланхоличен по природа, малко изгубен в чуждия град, свенливо жадуващ някой да изслуша изповедта му, та така да се разтовари малко от неспокойствието си. Два-три пъти потърси повод да ме заговори, но аз не поддадох.

Може името Фройд и да не ми звучеше като Щайнер или Розенберг, но пък знаех, че всичките му там евреи, които живеят и богатеят в Париж, са с немски имена, и, усъмнен от гърбавия му нос, един ден попитах Дю Морие за това, той махна неопределено с ръка и добави: „Не знам точно, но за всеки случай стоя настрана от разните му там евреи, немци, тая мешавица хич не ми харесва“.

— Не е ли австриец? — попитах аз.

— Не е ли все тая? Същият език, същият начин на мислене. Не съм забравил прусаците, дето маршируваха по Шанз Елизе.

— Казват, че най-упражняваната от юдеите професия е медицината, също като лихварството и банкерството. Най-добре е май човек никога да няма нужда от заем и да не се разболява.

— Е, има и лекари християни — отвърна Дю Морие с ледена усмивка.

Направих гаф.

Преди да дадат воля на отвращението си от юдеите, някои от парижките интелектуалци признават, че сред най-добрите си приятели имат евреи. Лицемерие. Нямам приятели евреи (опазил ме Бог), цял живот съм избягвал евреите. Може би съм ги избягвал по инстинкт, защото евреина (и какво съвпадение, също като германеца) го надушваш по вонята (и Виктор Юго го е казал, fetor judaica 36 36 Еврейско зловоние (фр.) — Б.пр. ), тя им помага да се разпознават един друг, това е един от признаците, те се разпознават помежду си, както е при педерастите. Дядо ме учеше, че миризмата им се дължи на неумерената употреба на чесън и лук и на може би овнешко и патешко месо, плувнали в лепкави сладки сосове, от тях те стават кисели и жлъчни. Но това идва и от самата им раса, нали слабото им място са бъбреците. Всички са комунисти, виж например Маркс и Ласал, в това поне моите йезуити бяха прави.

Винаги съм успявал да избягвам евреите и защото внимавам в имената. Щом позабогатеят, австрийските евреи си купуват грациозни имена я на цвете, я на скъпоценен камък, я на благороден метал, например Зилберман или Голдщайн. Най-бедните се сдобиваха с имена като Грюнспан (зелена клонка). Във Франция и в Италия се прикриваха, като се кръщаваха с имена на градове и на местности като Равена, Модена, Пикар, Фламан или пък се вдъхновяваха от революционния календар (Фроман, Ажоин, Лорие) — и много правилно, като се има предвид, че бащите им са виновни за цареубийството. Но трябва да внимаваме и в собствените имена, които понякога прикриват еврейски имена. Морие идва от Моше, Изидор от Исак, Едуар от Аарон, Жак от Яков и Алфонс от Адамо…

Еврейско име ли е Зигмунд? Инстинктивно реших да не се доверявам на този шарлатанин, но един ден Фройд събори солницата, докато я взимаше. Съседите по маса се придържат към определени правила на поведение и аз му подадох моята, като отбелязах, че в някои страни да разсипеш сол се смята за лош знак, а той се разсмя и ми отвърна, че не е суеверен. От този ден започнахме да си разменяме по някоя приказка. Той се извини за френския си: твърдеше, че е лош, макар да се изразяваше много добре. Номадството е заложено у тях като порок и се налага да се приспособяват към всякакви езици. Аз казах любезно: