Филипа Грегъри - Вярната принцеса

По молба на Артур изрекох най-голямата лъжа, която една жена е изричала някога, и ще я изричам чак до гроба. Аз съм инфанта на Испания, не престъпвам даденото обещание. Артур, моят любим, поиска да му се закълна на смъртното му ложе, и аз му дадох тази клетва. Помоли ме да кажа, че никога не сме били любовници, и ми повели да се омъжа за брат му и да стана кралица. Направих всичко, което му обещах, останах вярна на обещанието си. Нищо през тези години не разклати вярата ми, че Божията воля е да бъда кралица на Англия, и че ще бъда кралица на Англия, докато умра. Никой освен мен нямаше да може да спаси Англия от шотландците — Хенри беше прекалено млад и прекалено неопитен, за да изведе армия на бойното поле. Щеше да предложи двубой, щеше да предприеме отчаян риск, щеше да изгуби битката и да загине при Флодън, а сестра му Маргарет щеше да стане кралица на Англия на моето място.

Това не се случи, защото не позволих да се случи. Желанието на майка ми и Божията воля беше да бъда кралица на Англия, и ще бъда кралица на Англия, докато умра.

Не съжалявам за лъжата. Придържах се към нея, и накарах всички други да се придържат към нея, каквито и съмнения да са имали. Когато научи повече за жените, когато научи повече за мен, Хенри разбра, като сигурно беше знаел още в първата ни брачна нощ, че това е лъжа, че не съм дошла при него като девица. Но през всичките ни двайсет брачни години заедно, той намери смелост да ми го каже в лицето само веднъж, в самото начало; и аз влизам в съдебната зала, разчитайки на отчаяното предположение, че той никога няма да има смелостта да ми хвърли в лицето това предизвикателство, дори сега.

Влизам в съда, разчитайки за защитата си изцяло на неговата слабост. Вярвам, че когато застана пред него и той бъде принуден да срещне погледа ми, няма да се осмели да каже, че не съм била девица, когато дойдох при него, че съм била съпруга и любима на Артур, преди да бъда негова. Суетата няма да му позволи да каже, че съм обичала Артур с истинска страст, а той е обичал мен. Че в действителност, ще живея и ще умра като съпруга и любима на Артур, и следователно бракът на Хенри с мен може с право да бъде разтрогнат.

Не мисля, че той има смелостта, която имам аз. Мисля, че ако се изправя и изрека отново огромната лъжа, той няма да се осмели да се изправи и да каже истината.

— Катерина Арагонска, кралица на Англия, явете се пред съда — повтаря глупаво разпоредителят, докато ехото от затръшващите се зад гърба ми врати отеква в притихналата съдебна зала, и всички могат да видят, че съм вече в съда, застанала като здрав и силен борец пред трона.

Аз съм тази, която призовават, произнасяйки тази титла. Надеждата на умиращия ми съпруг, желанието на майка ми и Божията воля беше да бъда кралица на Англия, и заради тях и заради страната, аз ще бъда кралица на Англия, докато умра.

— Катерина Арагонска, кралица на Англия, явете се пред съда!

Това съм аз. Това е моят миг. Това е моят боен вик.

Излизам напред.

Това беше един от романите, чието писане беше най-завладяващо и вълнуващо — от проучването на живота на младата Катерина до големия въпрос за лъжата, която тя изрича, и която поддържа през целия си живот.

Според мен най-правдоподобно е обяснението, че това е било лъжа. Вярвам, че бракът ѝ с Артур е бил консумиран. Безспорно, по онова време всички смятат така; единствено настояването на доня Елвира, след като Катерина овдовява, и настояването на самата Катерина по времето, когато е разделена от Хенри, поставя консумирането на брака под съмнение. По-късни историци, които се възхищават на Катерина и приемат нейната дума срещу тази на Хенри, включват лъжата в историческите летописи, където тя стои и днес.

Лъжата беше отправна точка на романа, но изненадата в проучването бяха биографичните сведения за Каталина Испанска. Наслаждавах се на прекрасно изследователско пътуване до Гранада, за да открия повече за Испания на Изабела и Фердинанд, и се завърнах у дома с трайно уважение както към техния кураж, така и към културата, която са се зарекли да надвият: богатата, толерантна и красива земя на испанските мюсюлмани, Ал Андалус. Опитах се да покажа тези почти забравени европейци в тази книга, и да дам на нас днес, докато се борим с някои от същите въпроси, представа за тази conviviencia — земя, в която евреи, мюсюлмани и християни са успявали да живеят редом едни с други в уважение и мир като „Хора на Книгата“.