Филипа Грегъри - Вярната принцеса

По това Ваша светлост ще разбере как мога да спазя обещанието си, изпращайки Ви дрехата на един крал за Ваше знаме. Смятах да Ви изпратя самия него, но нашите сърца на англичани няма да го понесат.

Поколебавам се. С тази голяма победа мога да се върна в Лондон, да си почина и да се подготвя за раждането на детето, което съм сигурна, че нося. Искам да съобщя на Хенри, че отново очаквам дете; но искам да пиша само на него. Това писмо — като всяко писмо между нас — ще бъде наполовина публично. Той никога не отваря сам писмата си, винаги кара някой писар да ги отваря и да му ги чете, рядко пише сам отговорите. После си спомням как му казах, че ако Светата Дева някога ме благослови отново с дете, веднага ще замина за параклиса ѝ в Уолсингам, за да въздам благодарност. Ако той помни това, то може да послужи като наш шифър. Всеки може да му го прочете, но той ще разбере какво имам предвид, ще съм му съобщила тайната, че ще имаме дете, че може да имаме син. Усмихвам се и започвам да пиша, знаейки, че той ще разбере какво имам предвид, знаейки каква радост ще му донесе това писмо.

Завършвам, молейки се Богу да Ви изпрати скоро у дома, защото без Вас тук не може да има радост, и аз се моля за същото, а сега тръгвам към параклиса на Светата Дева в Уолсингам, който толкова отдавна обещах да посетя.

Катерина беше на колене в параклиса на Богородица в Уолсингам, с очи, приковани в усмихнатата статуя на Христовата майка, но не виждаше нищо.

Любими, любими, направих го. Изпратих на Хенри дрехата на шотландския крал и се погрижих да подчертая, че това е негова победа, не моя. Но тя е твоя. Твоя е, защото когато дойдох при теб и твоята страна с ум, изпълнен със страхове от маврите, точно ти ме научи, че опасността тук са шотландците. После животът ми даде по-суров урок, любими: по-добре е да простиш на един враг, отколкото да го унищожиш. Ако в тази страна имахме мавърски лекари, астрономи, математици, щяхме да бъдем по-добре. Може да дойде времето, когато ще се нуждаем също и от храбростта и уменията на шотландците. Може би моето предложение за мир ще означава, че те ще ни простят за битката при Флодън.

Имам всичко, което някога съм искала — освен теб. Спечелих победа за това кралство, която ще опази сигурността му в продължение на цяло едно поколение. Заченах дете и се чувствам сигурна, че това бебе ще оцелее. Ако е момче, ще го кръстя Артур на теб. Ако е момиче, ще я нарека Мери. Аз съм кралица на Англия, имам любовта на народа, а от Хенри ще излезе добър съпруг и добър човек.

Отпускам се назад, сядам на пети и затварям очи, така че сълзите да не потекат по бузите ми. „Единственото, което ми липсва, си ти, любими. Винаги ти. Вечно ти.“

— Ваша светлост, лошо ли ви е? — Тихият глас на монахинята ме кара да се опомня и аз отварям очи. Краката ми са схванати от толкова продължително коленичене. — Не искахме да ви смущаваме, но минаха доста часове.

— О, да — казвам. Опитвам се да ѝ се усмихна. — Ще дойда след миг. Сега ме оставете.

Връщам се към своя блян за Артур, но него го няма.

— Чакай ме в градината — прошепвам. — Ще дойда при теб. Ще дойда съвсем скоро. В градината, когато работата ми тук бъде свършена.

Папският легат заседава в съда, който трябва да се произнесе по Голямото Кралско Дело, юни 1529 г.

Думите имат тежест, нещо, веднъж казано, не може да бъде взето назад, значението е като камък, пуснат в езерце: малките вълнички тръгват на всички страни и не можеш да знаеш в кой бряг ще се разплискат.

Някога, през една нощ казах: „Обичам те, ще те обичам завинаги“ на един млад мъж. Някога изрекох: „Обещавам.“ Това обещание, дадено преди двайсет и седем години, за да удовлетвори едно умиращо момче, да сбъдне Божията воля, да удовлетвори майка ми и — честно казано — моята собствена амбиция, тази дума се връща при мен като малки вълнички, които се разливат до ръба на мраморен басейн, а после се завихрят отново към центъра.

Знаех, че ще трябва да отговарям за лъжите си пред Бог. Никога не съм мислила, че ще трябва да отговарям пред света. Никога не съм мислила, че светът може да ме разпитва за нещо, което бях обещала от обич, за нещо, прошепнато тайно. И затова, в гордостта си, никога не съм се оправдавала за обещанието си, а се придържах към него.