Филипа Грегъри - Вярната принцеса

По-щастлива съм, осезаемо по-щастлива, отколкото когато и да било от смъртта на сина ни насам. По-щастлива съм, отколкото смятах за възможно. Хенри идва в леглото ми всяка нощ по време на изпълненото с празненства, танци и маршируване пътуване към крайбрежието, мой е в мислите, думите и делата си. Потегля на поход, организиран от мен, вниманието му е безопасно отклонено от истинската война, която аз ще трябва да водя, той споделя с мен всяка своя мисъл и дума. Моля се в някоя от тези нощи на път, докато яздим заедно на юг към крайбрежието, сред повишеното напрежение, което съпътства войната, да създадем ново дете, ново момче, нова роза за Англия, какъвто беше Артур.

Благодарение на Катерина и Томас Улзи времето на приготовленията за потеглянето на корабите беше изчислено до съвършенство. За тази английска армия нямаше да има обичайното забавяне, докато се даваха заповеди в последната минута и отчаяно се поръчваха забравени съществено важни неща. Корабите на Хенри — четиристотин на брой — ярко боядисани, с развети знамена, с вдигнати платна — чакаха да откарат войските във Франция. Корабът на самия Хенри, сияещ с обков от златни листа, с развяващото се на кърмата знаме с червения дракон, се полюшваше на дока. Кралските гвардейци, великолепно обучени, с нови униформи в цветовете на Тюдорите — зелено и бяло, обсипани с пайети, бяха тържествено отведени на кея, двата комплекта инкрустирани със злато доспехи на краля бяха натоварени на борда, специално обучените му бели коне бяха в боксовете си. Приготовленията бяха по-педантични от тези и за най-сложните дворцови живи картини, а Катерина знаеше, че мнозина от младите мъже очакваха войната с такова нетърпение, както и някое дворцово забавление.

Всичко беше готово Хенри да се качи на кораба и да отплава за Франция, когато в скромна церемония на брега в Дувър той взе големия държавен печат и пред всички обяви Катерина за регент на негово място, глава на кралството и главнокомандващ на английските войски за вътрешна отбрана на страната.

Внимавам лицето ми да е мрачно и тържествено, когато той ме определя за регент на Англия, целувам му ръка, а после го целувам по устата, за да му пожелая късмет. Но когато корабът му е взет на буксир от баржите, прекосява плитчините на пристанището, а после разгъва платна, за да улови вятъра и потегля за Франция, от радост ми идва да запея на глас. Няма да проливам сълзи за заминаващия си съпруг, защото той ми остави всичко, което някога съм искала. Аз съм повече от принцеса на Уелс, повече от кралица на Англия, аз съм глава на кралството, аз съм главнокомандващ на армията, това наистина е моята страна, и съм неин единствен владетел.

И първото, което ще направя — всъщност, може би единственото, което ще направя с дадената ми власт, единственото нещо, което трябва да направя с този даден от Бога шанс — е да победя шотландците.

Веднага щом пристигна в двореца Ричмънд, Катерина даде на Томас Хауард, по-младия брат на Едуард, заповеди да вземе оръдията от арсеналите в Тауър и да потегли с целия английски флот на север към Нюкасъл, за да защити границите от шотландците. Той не беше такъв адмирал, какъвто бе брат му, но беше стабилен млад мъж и тя смяташе, че може да разчита на него да изпълни ролята си в доставянето на жизненоважните оръжия на север.

Всеки ден Катерина получаваше новини от Франция, донасяни от пратеници, които вече беше разположила по пътя. Улзи имаше строги указания да докладва на кралицата за напредъка на войната. От него тя искаше точен анализ. Знаеше, че Хенри ще ѝ изпраща оптимистични съобщения. Не всички новини бяха добри. Английската армия беше пристигнала във Франция, в Кале имаше голямо вълнение, пиршества и празненства. Имаше паради и събиране на войници, а Хенри бе обсипван с поздравления за красивите си доспехи и спретнатите си войски. Но император Максимилиан не успя да събере собствена армия, за да подкрепи англичаните. Вместо това, позовавайки се на бедност, но изтъквайки въодушевлението си за каузата, той дойде при младия владетел, за да предложи меча и службата си.

За Хенри, който още не беше чул дори един даден в пристъп на гняв изстрел, мигът, когато чу как императорът на Свещената Римска Империя му предлага услугите си, запленен от бляскавия млад владетел, бе главозамайващ.

Катерина се намръщи, когато прочете тази част от доклада на Улзи, пресмятайки, че Хенри ще приеме на служба императора срещу прекалено висока сума, и така щеше да е принуден да плаща на съюзник, който беше обещал да дойде на собствени разноски с армия от наемници. Тя веднага разпозна поредната проява на двуличието, белязало тази кампания още от началото. Но това поне щеше да означава, че императорът щеше да бъде с Хенри в първата му битка, а Катерина знаеше, че може да разчита на опитния по-възрастен мъж да опази импулсивния млад крал.