Филипа Грегъри - Вярната принцеса

Тази жестока история ми напомня за Хернандо Перес дел Пулгар, който поведе онзи отчаяно дързък набег в Алхамбра. Ако го бяха заловили, щяха да го убият, но не вярвам, че дори маврите щяха да извадят сърцето му просто за забавление. Щяха да го почетат като велик враг, като човек, който заслужава да му бъде засвидетелствано уважение. Щяха да ни върнат тялото му с един от благородните си рицарски жестове. Бог знае, че щяха да съчинят песен за него още преди да е минала и седмица, щяхме да я пеем надлъж и нашир из Испания, преди да са изтекли и две седмици, а след по-малко от месец щяха да са построили фонтан в негова чест. Те бяха маври; но притежаваха благоприличие, от което тези християни са напълно лишени. Когато мисля за тези французи, се срамувам да нарека маврите „варвари“.

Хенри е потресен от тази история и от нашето поражение, а бащата на Едуард се състарява с десет години през десетте минути, които са нужни на вестоносеца, за да му съобщи, че тялото на сина му е долу, в една каруца, но дрехите му са изпратени като плячка на мадам Клод, дъщерята на краля на Франция, а френският адмирал е запазил сърцето му за спомен. Не мога да утеша никого от двамата: самата аз съм твърде потресена. Отивам в параклиса си и изплаквам скръбта си пред Светата Дева, която сама знае какво е да обичаш един млад мъж и да Го видиш как отива на смърт. А когато коленича, се заклевам, че французите ще съжаляват за деня, в който посякоха моя рицар-защитник. Ще има разплата за това подло дело. Никога няма да им простя.

Смъртта на Едуард Хауард накара Катерина да заработи още по-усърдно по приготовленията за заминаването на английската армия за Кале. Може би намерението на Хенри бе да поиграе на война, но щеше да използва истински гюлета и оръдия, мечове и стрели, и тя искаше те да бъдат добре изработени, а прицелът им — точен. Беше познавала реалностите на войната през целия си живот, но със смъртта на Едуард Хауард сега за първи път и Хенри видя, че войната не е като в книга с приказки, не е като турнир. Един хубав, блестящ млад мъж като Едуард можеше да потегли под лъчите на слънцето, а да се завърне у дома в каруца, насечен на парчета. Чест правеше на Хенри, че смелостта му не се разколеба, когато осъзна тази истина, когато видя младия Томас Хауард да заема мястото на брат си, когато видя бащата на Едуард да свиква арендаторите си и да събира дълговете си, за да осигури войски и да отмъсти за сина си.

Изпратиха първата част от армията в Кале през май, и Хенри се подготви да ги последва с втората група войски през юни. Беше унил и мрачен както никога преди.

Катерина и Хенри яздеха бавно през Англия от Гринич до Дувър, откъдето щеше да потегли Хенри. Жителите на градовете се изсипваха да ги приветстват и да събират мъжете си, докато Катерина и Хенри минаваха сред тях. Хенри и Катерина имаха еднакви едри бели коне и Катерина яздеше с преметнати отстрани крака, с разстилаща се около седлото дълга синя рокля. Хенри, който яздеше до нея, изглеждаше внушителен, по-висок от всеки друг мъж в редиците, по-силен от повечето, златокос, раздаващ усмивки на всички наоколо.

В сутрините, когато потегляха от някой град, и двамата носеха броня: еднакви доспехи от сребро и позлата. Катерина носеше само нагръдник и шлем, изработени от фино изкован метал и гравирани със златни шарки. Хенри носеше пълен комплект доспехи от пръстите на краката до върха на пръстите на ръцете всеки ден, колкото и да беше горещо. Яздеше с вдигнат наличник на шлема и играещи сини очи, с тънка златна корона върху шлема. Знаменосците, които носеха герба на Катерина от едната страна и този на Хенри — от другата, яздеха от двете им страни и когато виждаха нара на кралицата и розата на Хенри, хората крещяха: „Бог да благослови краля!“ и „Бог да благослови кралицата!“. Когато напускаха някой град, с войските, маршируващи зад тях и стрелците с лъкове пред тях, жителите на града се тълпяха от двете страни на пътя в продължение на цяла миля, за да ги видят как минават, и хвърляха розови листенца и пъпки от рози по пътя пред конете. Всички войници маршируваха с рози, затъкнати в петлиците или шапките си, и пееха, докато маршируваха: непристойни стари английски песни, но понякога също и балади, съчинени от Хенри.

Трябваха им близо две седмици да стигнат до Дувър, и това време не бе пропиляно, защото събираха припаси и вербуваха войска във всяко село. Всеки мъж в страната искаше да отиде във войската, за да защити Англия срещу Франция. Всяка девойка искаше да може да каже, че любимият ѝ е заминал да стане войник. Цялата страна беше сплотена в желанието си за отмъщение срещу французите. И цялата страна беше уверена, че с младия крал начело на млада армия, това може да се постигне.