Филипа Грегъри - Вярната принцеса

„Прекрасни новини, най-добрите новини на света!“ — писа баща ѝ. Катерина уморено превеждаше от шифъра, а после — от испански на английски. „Ще поведа кръстоносен поход срещу маврите в Африка. Тяхното съществуване е опасност за християнския свят, техните набези изпълват с ужас цялото Средиземноморие и излагат на опасност корабоплаването от Гърция до Атлантическия океан. Изпратете ми най-добрите от вашите рицари — вие, които се обявявате за новия Камелот. Изпратете ми най-храбрите си пълководци начело на най-силните си мъже, а аз ще ги поведа към Африка и ще унищожим владенията на неверниците като благочестиви християнски крале.“

Катерина уморено отнесе преведеното писмо на Хенри. Той се връщаше от тенискорта, с кърпа, преметната около врата, с поруменяло лице. Засия, когато я видя, после радостното изражение в миг бе заличено от виновна гримаса, благодарение на която заприлича на момче, заловено да се наслаждава на забранено удоволствие. По това мимолетно изражение, в този кратък, издайнически миг, тя разбра — той бе забравил, че синът му е мъртъв. Играеше тенис с приятелите си, беше спечелил, виждаше съпругата, която все още обичаше, беше щастлив. Радостта спохождаше мъжете от неговото семейство така лесно, както тъгата — жените от нейното. Тя почувства как я заля вълна от омраза, толкова силна, че почти усети вкуса ѝ в устата си. Той успяваше да забрави, макар за миг, че тяхното малко момче бе умряло. Катерина си мислеше, че тя няма да забрави — никога, никога.

— Имам писмо от баща си — каза тя, като се опита да придаде някаква заинтересованост на дрезгавия си глас.

— Така ли? — Той беше олицетворение на загрижеността. Пристъпи към нея и я хвана под ръка. Тя стисна зъби, за да не изкрещи: „Не ме докосвай!“

— Каза ли ти да бъдеш смела? Написа ли ти утешителни думи?

Тромавата загриженост на младия мъж беше непоносима. Тя извика на лицето си най-търпеливата си усмивка.

— Не. Писмото не е лично. Знаеш, че той рядко ми пише така. В писмото става дума за кръстоносен поход. Той кани нашите благородници и лордове да съберат войска и да тръгнат с него срещу маврите.

— Така ли? О, наистина ли? Какъв шанс!

— Не и за теб — каза тя, потушавайки всяка евентуална идея на Хенри, че би могъл да тръгне на война, когато нямаха син. — Това е само малка експедиция. Но баща ми на драго сърце би приел в нея англичани, и мисля, че би трябвало да отидат.

— Убеден съм, че би ги приел — Хенри се обърна и повика приятелите си, които се бяха отдръпнали назад като виновни ученици, хванати да се забавляват. Беше им непоносимо да виждат Катерина, откакто беше станала толкова бледа и тиха. Харесваха я, когато тя беше кралицата на турнира, а Хенри беше Рицарят Вярно Сърце. Тя ги караше да се чувстват неудобно, когато идваше на вечеря като призрак, не хапваше нищо и си тръгваше рано.

— Хей! Някой да иска да замине на война срещу маврите?

Хор от възбудени крясъци отвърна на призива. Катерина си помисли, че най-много приличаха на куп развълнувани кученца — начело с лорд Томас Дарси и Едуард Хауард.

— Аз ще отида!

— И аз ще отида!

— Покажете им как се сражават англичаните! — подстрекаваше ги Хенри. — Аз лично ще платя разноските по експедицията.

— Ще пиша на баща си, че разполагате с доброволци, изгарящи от желание да потеглят — каза Катерина тихо. — Ще отида и ще му пиша сега. — Тя се извърна и тръгна бързо към вратата за малкото стълбище, което водеше към покоите ѝ. Не мислеше, че би могла да понесе да бъде с тях дори миг повече. Това бяха мъжете, които щяха да научат сина ѝ да язди. Това бяха мъжете, които щяха да бъдат определени за негови съветници, негов кралски съвет. Те щяха да бъдат редом с него по време на първото му причастие, те щяха да бъдат негови представители по време на годежа му, те щяха да бъдат кръстници на синовете му. А ето че сега бяха тук, смееха се, надаваха войнствени призиви, състезаваха се помежду си за гръмкото одобрение на Хенри, сякаш нейният син никога не се беше раждал, сякаш не беше умрял. Сякаш светът беше същият както винаги; но Катерина знаеше, че той беше напълно променен.

Той имаше сини очи. И най-мъничките, най-съвършени крачета.

В крайна сметка славният кръстоносен поход така и не се осъществи. Английските рицари пристигнаха в Кадис, но кръстоносците така и не отплаваха към Светите земи, така и не се изправиха пред остър ятаган, размахван от неверник с черно сърце. Катерина превеждаше писма, разменяни между Хенри и баща ѝ, в които баща ѝ обясняваше, че все още не е събрал войската си, че все още не е готов да замине, а после, един ден, тя дойде при Хенри с писмо в ръка и с лице, от което шокът беше изличил обичайната умора.