Колийн Маккълоу - Венец от трева

— Не, защо? — вдигна рамене той и тръгна да изпрати баща и син.

— Довиждане, Луций Корнелий, скоро ще се видим — вдигна ръка Цезар. — Благодаря ти за всичко. Колкото до коня ми, той принадлежи на легиона на Гратидиан, а аз така и така нямам конюшня вкъщи.

— Не се тревожи, Гай Юлий, ще наредя на някой от хората си да се погрижи за него — обеща Цина и се запъти към храма на Кастор и Полукс. Чувстваше се в много по-добро настроение, отколкото преди разговора си с Марий.

— Мисля, че можем да оженим децата още утре — рече Марий, щом шуреят му най-сетне се сбогува с Цина. — Нищо не пречи още призори бракът да бъде сключен в дома на Луций Цина. В същия ден върховният понтифекс, колегията на понтифексите, колегията на авгурите и всички останали жречески колегии ще се съберат в храма на Великия бог, за да въведат официално новите фламин и фламинка в длъжност! Е, освещаването ще трябва да почака, Цезар Младши. Първо да свалиш детската тога, пък тогава. Така или иначе въвеждането в длъжност изпълнява всички изисквания на закона.

— Още веднъж ти благодаря, чичо — рече младият Цезар.

Тъкмо минаваха покрай рострата, Марий се спря и посочи отрязаните глави, които обграждаха ораторската трибуна.

— Погледнете само! — подкани той шурея и племенника си. — Не е ли това гледка?

— Да — съгласи се Цезар. — Че е гледка, гледка е.

Нататък синът му се понесе с такава крачка, че баща му едва смогваше да не изостава. „Май изобщо не се сеща, че и други хора вървят с него“ — каза си Цезар. Едва сега той самият се обърна назад, колкото да се увери, че Луций Декумий ги следва на почтително разстояние. Все пак малкият Цезар не бе дошъл съвсем сам на това ужасно място. Колкото и да не харесваше своя съмнителен съсед, Цезар се чувстваше по-спокоен, когато знаеше, че той е наблизо.

— От колко време е консул? — попита изведнъж момчето. — Цели четири дни? Струва ми се, че откакто съм се родил, все той е бил консул! Никога не бях виждал майка си да плаче. Гледай: навсякъде убити хора, плачещи деца. Половината Есквилин гори, рострата окичена с отрязани глави, навсякъде кръв, кръв. Бардиеите, любимите слуги на чичо ми, само се чудят дали да галят чуждите жени, или да се наливат с крадено вино! Няма що, славно управление! Представям си как Омир се щура като побъркан из Елисейските полета и чака някой да му даде да пие кръв, за да възпее великите дела на Гай Марий, за седми път римски консул! Е, ако е само до кръвта, то Рим може да го удави в нея.

Какво можеше да отговори един баща на подобна тирада? Цезар никога не се задържаше задълго вкъщи и познаваше съвсем бегло сина си. Сега не му оставаше друго, освен да замълчи.

Най-накрая момчето нахълта в дома си и без да чака запъхтяния си баща, застана насред приемната и извика:

— Мамо!

Цезар чу как в кабинета Аврелия захвърля тръстиковия писец, как бърза да покаже на вратата наплашеното си лице. От някогашната й красота не бе останало почти нищо. Беше отслабнала до неузнаваемост, под очите й имаше огромни черни кръгове, лицето й беше подпухнало, устните — изпохапани от нерви.

Вниманието й бе насочено единствено и само към малкия Цезар; щом се увери, че нищо сериозно не му се е случило, сякаш тялото й изведнъж се отпусна. Едва след това забеляза мъжа до сина си и краката й се подкосиха.

— Гай Юлий!

Съпругът й успя да я поеме в последния момент, преди да падне, и я притисна до себе си.

— Ох, толкова се радвам, че се върна у дома! — чу се тихият глас на Аврелия, заглушен от дебелия плат на дрехата му. — Тук е същински кошмар!

— А може ли малко внимание! — тросна се на двамата малкият Цезар.

Родителите му се обърнаха към него.

— Имам да ти кажа нещо важно, мамо — рече момчето, без да се интересува от нищо, което не е свързано със собствените му проблеми.

— Какво? — попита разсеяно тя. Още не се бе съвзела след двойната радост да види сина си здрав и читав и да посрещне мъжа си у дома.

— Знаеш ли какво направи той с мен?

— Кой? Баща ти?

Но Цезар Младши великодушно махна с ръка, сякаш баща му и да иска, не може да му стори нещо.

— Не, не той! Макар че и той твърде бързо се примири, но пък и не съм очаквал друго нещо. Говоря ти за добрия и загрижен за бъдещето на племенниците си чичо Марий!

— И какво е направил Гай Марий с теб? — попита наглед спокойно Аврелия.

— Назначи ме за новия фламен Диалис! Утре призори трябва да се оженя за седемгодишната дъщеря на Луций Цина и веднага след това ще ме обявят за жрец на Юпитер — процеди през зъби Цезар.