Колийн Маккълоу: Любимци на съдбата

Когато бях малък, аз добре я опознах, защото помагах на Гай Марий през цялата онази ужасна година, когато частичната парализа го беше превърнала в развалина. Всеки ден гостувах в дома й, за да изпълня своя роднински дълг към чичо си и да получа милите благодарности на леля си. От нея аз получих ласки, с каквито никоя жена не ме беше дарявала, защото родната ми майка трябваше да бъде и мой баща и не можеше да си позволи нежности, каквито никой римски баща не бива да проявява към децата си. Но аз имах леля си Юлия в замяна и дори да доживея хиляда години, никога няма да забравя нито една от нейните целувки, от нейните прегръдки, от топлия поглед на красивите й сиви очи, които ме даряваха с любов. Казвам ти искрено, римски народе, аз тъгувам по нея! Затова тъгувайте и вие с мен! Тъгувайте за нейната злощастна съдба и за тъгата, която тя трябваше да изтърпи през целия си незаслужено тежък живот. Тъгувайте за съдбата на нейния съпруг и на нейния син, чиито образи ви показвам в този злощастен ден. Казват, че съм нямал право да ви покажа маските на двамата Мариевци, че мога да бъда лишен от общественото си положение, че мога да изгубя гражданството си, задето съм извършил ужасното престъпление да изложа тук, на форума, на който преди години са говорили и двамата покойници, две безжизнени вещи, направени от восък, боя и нечия чужда коса. Казвам ви, че ако някой наистина го заповяда, ако наистина бъда лишен от своя сенаторски ранг и от своето римско гражданство, така да бъде ! Защото трябва да отдам на леля си заслужената почит, а няма как да я отделя от почитта към Мариите, баща и син. Показвам тези маски в памет на Юлия и няма да позволя на никой римски магистрат да ги отнеме от траурната процесия! Ела, Гай Марий, ела и ти, Гай Марий Младши! Почетете вашата съпруга и майка, Юлия от рода на Цезарите, наследницата на царе и богове!

Хората плачеха, но когато актьорите, носещи маските на стария и младия Марий излязоха отпред, за да отдадат мълчалива почит на покойната, сред зрителите се надигаха мощни възгласи на радост и възхита. Хортензий и Метел Капрарий, които бяха наблюдавали безпомощно цялото това зрелище от стълбите на сената, сведоха глави и се оттеглиха победени. Престъплението на Гай Юлий Цезар не можеше да бъде наказано, все пак цял Рим го беше подкрепил, затова законът повеляваше да се престорят, че нищо не се е случило.

— Идеята му беше гениална — сподели Хортензий пред Катул малко по-късно. — Цезар не само, че предизвика законите на Сула и сената, но използва случая да напомни на целия град, че той самият е наследник на царе и богове!

— Е, Цезаре, размина ти се! — отдъхна си Аврелия след този изтощителен ден.

— Знаех, че ще ми се размине — успокои я той и захвърли с тежка въздишка черната тога на земята. — Консерваторите може и да са на власт тази година, но никой сенатор не може да гарантира какви ще бъдат народните настроения по време на следващите избори. Римлянинът често сменя управлението. Римлянинът обича и хората с достатъчно смелост да защитават убежденията си. Особено ако някой се сети да върне Гай Марий на пиедестала, откъдето беше свален против волята на народа.

Цинила едва се довлече до стаята и седна до Цезар на кушетката.

— Беше прекрасно — каза тя и сложи ръката си в неговата.

— Радвам се, че бях достатъчно добре да присъствам на речта ти, нищо че след това не издържах. Колко добре говори!

Цезар се обърна към нея, погали лицето й и отмести кичур коса от челото й.

— Бедна моя — промълви той нежно, — не ти остава още дълго. — Наведе се, вдигна краката й и ги положи в скута си. — Нали знаеш, че не бива да седиш.

— О, Цезаре, това продължи толкова дълго! Навремето износих Юлия без никакви усложнения, а този път всичко се обърка… Не мога да разбера защо — плачеше тя.

— Защото е момче — каза Аврелия. — И аз износих двете си момичета без мъка, но ти, Цезаре, беше истинско бреме.

— Аз пък мисля — рече Цезар, като отмести краката на Цинила на кушетката до себе си, — че е време да отида да се наспя в моя си апартамент.

— О, моля те, Цезаре, недей! — опита се да го спре жена му. — Остани тук тази нощ. Обещавам, че няма да говорим за деца и женски грижи. Аврелия, трябва да престанеш, че ще ни напусне наистина.

— Пфу! — ядоса се майка му и стана от стола си. — Къде е Евтих? На всички ни е нужна топла вечеря.

— Настанява Строфант — обясни с тъга Цинила, но все пак се зарадва, че Цезар се отказва от намерението си да си върви. — Бедният старец! Всичките му господари умряха.