Колийн Маккълоу: Любимци на съдбата

Цезар прочете прощалното слово от рострата на форум Романум. За пръв път изнасяше реч от тази висока трибуна, за пръв път имаше пред себе си цяла тълпа от хора, които гледаха само него. Самата Юлия беше облечена и внимателно положена в ковчега за последната си публична поява. Толкова добре я бяха гримирали гробарите, че отдалеч напомняше на младо момиче, красотата й беше способна да изтръгне сълзите на всеки. Близо до покойницата на рострата бяха застанали други три красиви жени: едната на около петдесет години — за нея другарите на Луций Декумий обясняваха, че е майката на Цезар, другата на четиридесет с яркочервени коси, които издаваха, че е дъщеря на Сула, и третата — млада, дребна и мургава, в напреднала бременност, заради което беше седнала на черен стол, тя пък била жената на Цезар. В скута на бременната беше седнало едно прекрасно момиченце със сребристи косици — не беше трудно да се сетят хората, че това е дъщерята на Цезар.

— Моето семейство — извика той — е семейство от жени! От поколението на баща ми не остана жив нито един мъж, а от моето поколение аз единствен съм днес в Рим, за да отдам почит и да изразя семейната мъка по загубата на най-възрастната от всички жени в рода, Юлия, която всички знаят само по име, без да прибавят или отнемат нищо от него. Тя беше най-старата от всички Юлии в града и беше такава гордост за славната си фамилия, че никой в Рим не би помислил да я сравнява, с която и да е. Тя беше надарена с красота, с блага душа, с преданост и воля, която всеки мъж би желал да види у своята съпруга, майка или леля, с топлината на своето обичливо сърце, с нежността и великодушието на свободния си дух. Единствената друга жена, с която бих могъл да я сравня, също като Юлия изгуби приживе съпруга и децата си — имам предвид, разбира се, една друга велика патрицианка, Корнелия, майката на Гракхите! Животът на двете си прилича по това, че и Корнелия, и Юлия еднакво оплакваха смъртта на сина, чиято глава бе отсечена от тялото и комуто бе отказан гроб като на обикновен смъртен. Кой може да каже коя от двете е преживяла повече скръб, когато едната видя смъртта на всичките си деца, но се радваше на уважаван от всички съпруг, докато другата преживя смъртта на единственото си дете, но трябваше да изтърпи позора на своя обруган съпруг и да познае на стари години бедността? Корнелия доживя осемдесет години, докато Юлия издъхна на петдесет и девет. Дали това е признак на недостатъчна смелост и воля у Юлия или на по-голямо лично щастие у Корнелия? Ние никога няма да узнаем, римски народе, защото и никога няма да попитаме. Те и двете бяха знатни и славни жени.

Но аз съм тук, за да отдам почит на Юлия, не на Корнелия. Юлия от фамилията на Юлий Цезарите, която може да се гордее с произход, несравним с този, на която и да е друга римлянка. Сред нейните предци има римски царе, а дори и римски богове. Майка й беше Марция, най-малката дъщеря на Квинт Марций Рекс, който беше достоен наследник на четвъртия римски цар Анк Марций. Всички си спомняме с благодарност делата на Квинт Марций Рекс, защото той пръв докара в Рим сладка вода, той създаде първите публични чешми по площади и кръстовища. Баща й беше Гай Юлий Цезар, по-малкият син на Секст Юлий Цезар. Патриции от триба Фабия, навремето царе на Алба Лонга и наследници на Юл, син на Еней, който пък е син на богинята Венера. В жилите на Юлия течеше от кръвта на великата богиня, но също и от кръвта на Марс и Ромул… Защото коя беше Рея Силвия, майката на Ромул и Рем? Тя също е била една Юлия! Така че в кръвта на леля ми Юлия се съчетаваше великата мощ на смъртните царе с безсмъртната мощ на боговете, които винаги ще стоят и над най-великите царе на земята.

Когато навърши осемнайсет години. Юлия се омъжи за човека, за когото всеки е чувал и когото много от вас помните като жив. Тя се омъжи за Гай Марий, седем пъти римски консул, наречен Третият основател на Рим, победителят на цар Югурта, победителят на германците, човекът, спечелил за Рим първите битки в Съюзническата война. Докато този несъмнено велик римлянин беше жив, Юлия му беше вярна съпруга. От него тя роди един-единствен син, Гай Марий Младши, който стана римски консул на двайсет и шест години.

Не е нейна вината, че паметта на съпруга и сина й не остана неопетнена след смъртта им. Не е нейна вината, че върху семейството беше произнесена забрана и че тя трябваше да напусне дома, в който бе живяла двайсет и осем години, за да се засели в скромна къщурка на северния склон на Квиринала — там, където брулят северните ветрове. Не е нейна вината, че фортуна й осигуряваше пари едва колкото да се издържа сама, та затова малко можеше да помогне на своите бедни съседи. Не е нейна вината, че умря толкова рано. Не е нейна вината, че бе забранено да се показват маските на съпруга и сина й.