Колийн Маккълоу - Любимци на съдбата

За пръв път през живота си Цезар реши да напусне дома си и да потърси друго място за живеене в Рим. Да се нанесе у Крас беше невъзможно, той веднага щеше да си помисли, че иска да живее за негова сметка, а тъкмо наближаваше сезонът, когато храната поскъпваше. Гай Маций наскоро се беше оженил, затова Цезар не можеше да се скрие в съседния апартамент, от другата страна на дворчето (а предвид на обстоятелствата, там беше най-подходящото място). Не беше и в настроение да флиртува с непознати жени. Връзката му с Цецилия Метела беше свършила в мига, в който Верес бе заминал за Масилия, а Цезар още не й беше намерил заместничка. В интерес на истината тежкото състояние на леля му и на жена му не му позволяваше да мисли за чужди жени. Затова най-накрая си нае малък четиристаен апартамент, недалеч от инсулата на майка си, където прекарваше повечето време в компанията на Луций Декумий. Тъй като кварталът не беше с нищо по-представителен от този, в който Цезар по принцип живееше, нямаше опасност някоя политическа фигура да го види, а на него подобна тайнственост се харесваше. Пък и беше предвидлив човек, отсега си мислеше как ще използва жилището, когато си възвърне желанието за любовница; затова се залови да придаде облик на новия си дом и закупи мебели и произведения на изкуството. Да не говорим за голямото легло.

В началото на декември Цезар организира трогателното сдобряване между двамата консули. Двамата стояха един до друг на рострата в компанията на градския претор Луций Кота, който беше извикал трибутните комиции, за да ратифицират законопроекта му за промяна на съдебната система. Декември месец фасциите принадлежаха на Крас и той беше длъжен да присъства, но въпреки всички свои резерви Помпей не можеше да изпусне подобна възможност да се появи пред народа. И тъй като двамата консули нямаше как да застанат в противоположните краища на трибуните — така щяха да предизвикат слухове, — по принуда се бяха озовали един до друг. Никой дума не изричаше, но се опитваха да създават впечатление на дружески отношение и чудесно сътрудничество.

На заседанието на комициите присъстваше и младият Гай Кота, син на покойния консул Гай Кота и първи братовчед на Цезар. Той още не беше член на сената, но имаше право на глас в трибите, затова присъствието му беше напълно оправдано — в крайна сметка гласуваше се законопроектът на чичо му Луций. Но когато видя как Крас и Помпей са се събрали заедно за пръв път от месеци, младият Гай Кота нададе такъв вик, че всички около него застинаха и го загледаха.

— О! — възкликна той повторно, така че целият площад да го чуе. — Сънят ми! Моят сън се е сбъднал!

При които думи се качи толкова пъргаво на рострата, че Помпей и Крас инстинктивно се отдръпнаха встрани. Гай Кота застана между двамата, прегърна ги и обърна насълзени очи към тълпата в кладенеца на комициите.

— Квирити! — обърна се той към римското гражданство, — снощи ми се яви сън! Юпитер Оптимус Максимус ми говореше през облаци и пламъци! Първо ме окъпа с проливен дъжд, а после ме обгори с огън! Стоях долу на земята и виждах силуетите на двамата консули — Гней Помпей Велики и Марк Лициний Крас. Но не бяха така, както ги виждате днес, един до друг. Напротив, единият беше застанал на изток, другият на запад, бяха обърнали гърбове и гневно рееха взор в далечината. Великият бог проговори през облаците и пламъците и ето какво ми каза: „Те не бива да напуснат своята длъжност, без да се сдобрят! Не като врагове, а като приятели те трябва да свършат своя мандат!“

Настъпи дълбоко мълчание. Хиляди лица наблюдаваха тримата мъже на рострата. Гай Кота свали ръце и се обърна към консулите:

— Гней Помпей, Марк Лициний, няма ли да се сдобрите? — попита младежът със звънливия си глас.

Няколко секунди никой не помръдна. Помпей гледаше мрачно младежа, Крас — също.

— Хайде, стиснете си ръцете! Бъдете приятели! — подкани ги още веднъж Гай Кота.

Никой от двамата не помръдна. Най-накрая Крас се извъртя към Помпей и му подаде ръка.

— За мен е чест да отстъпя първенството на човека, който бе наречен Велики, преди да му е поникнала брада, и който ознаменува два триумфа, преди да влезе в сената! — извика той.

Помпей отговори с някакъв нечленоразделен звук, може би скимтене, може би хълцане, но грабна ръката на Крас и с грейнало от радост лице го хвана за рамото. Двамата се приближиха един до друг и се прегърнаха.

Скоро новината за помиряването между двамата консули се разнесе във всички посоки — към Велабрум, към Субура, чак до работилниците оттатък блатото Пал Церолия. Хора се стичаха от целия град, за да видят с очите си как консулите са се сдобрили. До вечерта двамата се разхождаха навсякъде заедно, стискаха си ръцете и се оставяха да бъдат пипани и щипани от всички свои възторжени съграждани.