• Пожаловаться

Колийн Маккълоу: Любимци на съдбата

Здесь есть возможность читать онлайн «Колийн Маккълоу: Любимци на съдбата» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию). В некоторых случаях присутствует краткое содержание. год выпуска: 1999, ISBN: 954-409-186-X, издательство: Плеяда, категория: Историческая проза / на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале. Библиотека «Либ Кат» — LibCat.ru создана для любителей полистать хорошую книжку и предлагает широкий выбор жанров:

любовные романы фантастика и фэнтези приключения детективы и триллеры эротика документальные научные юмористические анекдоты о бизнесе проза детские сказки о религиии новинки православные старинные про компьютеры программирование на английском домоводство поэзия

Выбрав категорию по душе Вы сможете найти действительно стоящие книги и насладиться погружением в мир воображения, прочувствовать переживания героев или узнать для себя что-то новое, совершить внутреннее открытие. Подробная информация для ознакомления по текущему запросу представлена ниже:

Колийн Маккълоу Любимци на съдбата

Любимци на съдбата: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Любимци на съдбата»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Колийн Маккълоу: другие книги автора


Кто написал Любимци на съдбата? Узнайте фамилию, как зовут автора книги и список всех его произведений по сериям.

Любимци на съдбата — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Любимци на съдбата», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема

Шрифт:

Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

И този път тя не намери сили да избяга от въпроса му.

— За мен той означаваше вълнение и разнообразие. Отнасяше се към мене по начин, напълно непознат за баща ти. Но никога не съм искала да бъда жена на Сула, нито пък негова любовница. Твоят баща беше идеалният мой партньор. Но Сула беше моята мечта. Не защото беше велик, а защото у него се усещаше дълбоката агония на истинския човек. Сред хората, които го обграждаха, той нямаше нито един приятел. Единствените, които чувстваше близки, бяхме аз и гръцкият актьор, който го последва при оттеглянето му от Рим. — Аврелия се окопити и сложи край на разговора. — Стига толкова! Можеш да ме изпратиш до Юлия!

Юлия се беше превърнала в сянка. Дори гласът й звучеше, сякаш идваше от другаде. Но при вида на Цезар искрица блесна в погледа й и Цезар си обясни по-добре какво е имала предвид майка му — като всяка истинска жена Юлия живееше за и чрез мъжете, които я обграждаха. „Дали е така наистина? — питаше се той. — Не бива ли жените да получат нещо повече?“ Но след това си представи как Курия Хостилия е изпълнена наполовина с жени и потръпна от ужас. Жените бяха за удоволствие, за приятна компания, за услуги, да те накарат да се чувстваш полезен. Ако искат повече, толкова по-зле за тях!

— Кажи ми някоя клюка от форума! — помоли го Юлия, щом пое ръката му в своята.

Ръката й, забеляза Цезар, беше съвсем тънка, а острото му обоняние, което навремето се беше опивало от аромата й, сега усещаше горчивина, някаква тежка и задушлива миризма, която парфюмът й не можеше да скрие. Не беше от старост. По-скоро тази тежка миризма напомняше за смъртта; Цезар се освободи от мрачните мисли и се усмихна на леля си.

— В интерес на истината имам една клюка тъкмо за теб… Абе, тя не е точно от форума, ами по-скоро дюкянджийска.

— От кой дюкян?

— От най-старите. От Базилика Порция, която Катон Цензор построи преди сто години. Както знаеш, в единия край на приземния етаж се помещаваха службите на народните трибуни. Може би защото те отново се радват на някогашната си власт, тазгодишните колеги решили да си подобрят битовите условия. Точно по средата на тяхното общо помещение стои дебела колона, която заема толкова място, че ако вътре има десет души, единайсети човек трудно би могъл да влезе. Затова Плавций, най-важната фигура в колегията, решил да махне колоната. Повикал на помощ най-известни архитекти и ги попитал има ли някаква възможност да стане това. Те го уверили, че колоната може спокойно да се махне, на сградата нищо няма да й стане.

Юлия се беше свила в единия край на леглото си, за да остави място на Цезар. Големите й сиви очи го наблюдаваха с интерес. Тя се усмихна и му кимна в знак, че го слуша.

— Още не мога да се сетя какво искаш да ми кажеш.

— Е, не се притеснявай, и народните трибуни не се бяха сетили! Строителните работници донесли скелето си, обезопасили цялото място, архитектите взели мерките, направили сметките, всичко било готово колоната да бъде съборена. Когато изведнъж се появил някакъв младеж на двайсет и три години, сега, декември, щял да навърши двайсет и четири, и заявил, че забранява премахването на колоната!

— Кой ли си пък ти? — попитал Плавций.

— Казвам се Марк Порций Катон и съм правнук на Катон Цензор, който е построил тази базилика — представил се младежът.

— Много се радвам! — казал Плавций. — А сега би ли мръднал встрани да не ти падне колоната на главата!

Но Катон отказал да се мръдне и колкото и да го убеждавали, останал все на същото място. Барикадирал се пред колоната и се разправял цял ден, докато не останало с кого да се разправя. И така с дни, разправя се и се разправя, а той с неговото гласище може бронзова статуя на две да разцепи — така поне говори Плавций, а аз му вярвам.

Аврелия слушаше сина си с не по-малък интерес от леля му.

— Какъв глупак! — ядоса се тя. — Надявам се, че са му наложили вето!

— Опитаха се, но той отказал да приеме каквото и да е вето. Бил пълноправен член на плебса, а прадядо му бил построил базиликата. Само през трупа му могли да събарят каквото и да било. Което си е истина, истина си е, момчето говорело напълно сериозно. Измисляло какви ли не доводи защо колоната трябва да си остане на мястото, но най-сериозният бил този, че прадядо му бил построил Базилика Порция според някакъв свой си, особен план и че този особен план бил свещен и никой не трябвало с нищо да го променя, защото в него били вложени всички обществени традиции на римляните.

Читать дальше
Тёмная тема

Шрифт:

Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Любимци на съдбата»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Любимци на съдбата» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё не прочитанные произведения.


Отзывы о книге «Любимци на съдбата»

Обсуждение, отзывы о книге «Любимци на съдбата» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.