Колийн Маккълоу - Любимци на съдбата

Цезар с огромно удоволствие предаде на вуйчо си думите на Цицерон. Луций Кота беше дошъл на вечеря в дома му. Нито Аврелия, нито Цинила присъстваха. Цинила беше бременна в четвъртия месец и не се чувстваше добре, а Аврелия се грижеше за малката Юлия, която също боледуваше от нещо. Двамата мъже вечеряха сами и не съжаляваха за това.

— Признавам, че въпросът с подкупите наистина ме занимаваше — усмихна се Луций Кота, — но нямаше как открито да го засегна пред сената.

— Така е. И все пак повечето колеги се сетиха за какво става въпрос, а доколкото искаш мнението на Цицерон и на мен самия, това е голямото предимство на закона ти. От друга страна, Хортензий сигурно съжалява. Но като изключим проблема с подкупите, това, което е най-успешно в законопроекта ти, е, че се запазват постоянните съдилища на Сула. Мисля, че това е най-големият прогрес, който римското правораздаване някога е направило.

— О, много мило от твоя страна да ми го кажеш, Цезаре! — Луций Кота остави чашата с вино на масата и сбърчи вежди. — Ти си близък с Марк Крас, Цезаре, затова може да успокоиш страховете ми. В много отношения тази година беше чудесна — никакви войни, които да не можем да спечелим с лекота, хазната е облекчена от много тежести — състояние, напълно непознато през последните години, преброяване на всички римски граждани, каквото не беше правено отдавна, добра реколта и в Италия, и в провинциите, дори нещо като баланс между днешните и утрешните управляващи. Ако оставим настрана незаконното избиране на Великия за консул, тази година наистина беше добра. Докато идвах насам и вървях по улиците на Субура, останах с впечатлението, че обикновените римляни, онези, които рядко се възползват от правото си на глас, но гледат на Красовата акция с безплатното жито като на добре дошла помощ, са по-щастливи от когато и да е през последните двайсет-трийсет години. Съгласен съм, че не са те, които страдат най-много при гражданските конфликти, на форума не се режат техните глави и никой не конфискува тяхната собственост, но съм забелязал, че римското простолюдие е склонно да се поддаде на настроенията на висшето общество. Щом ние сме добре, и те са добре.

Луций Кота спря да си поеме дъх и отпи от виното.

— Мисля, че се сещам какво ще ми кажеш, вуйчо Луций, но продължавай все пак — подкани го Цезар.

— Това лято беше прекрасно, особено за бедните. Всякакви зрелища и забавления, достатъчно храна за всеки, празненство в деня на Херкулес, когато всички понесоха торбите с провизии за вкъщи. Какво ли друго нямаше: лов на лъвове, представления със слонове, надбягвания с колесници, всякакви фарсове и пантомими… И купища безплатно жито! Дори се проведе конен парад. Изборите минаха без всякакви усложнения. Най-накрая и един престъпен сенатор си получи заслуженото, а Хортензий получи публична плесница за безобразията си като адвокат. Помпей разчисти басейните в Тригарий, лятото ни пожали този път с обичайните епидемии. Дори престъпниците и мошениците бяха принудени да си вземат почивка! — Луций Кота се усмихна. — Заслужено или не, Цезаре, повечето хора отдават тази добра година на двамата консули. Народът гледа на тях като на герои от приказките, които знаят как да печелят популярност. Двамата с тебе, разбира се, знаем по-добре колко струват те. Но пък и не можем да отречем, че се справиха блестящо с работата си — не гласуваха излишни закони, само онзи, с който трябваше да отърват собствената си кожа. И все пак, все пак… Мълвата говори, Цезаре, че отношенията между Помпей и Крас далеч не били приятелски. Двамата не си говорели. Когато се налагало единият да се показва на публично място, другият задължително отсъствал. А мен това ме тревожи, защото имам причина да мисля, че слуховете са верни. И защото мисля, че ние от висшето общество дължим на обикновените хора поне една година без събития.

— Да, слуховете са верни — отговори Цезар.

— Защо?

— Най-вече защото Крас отне целия блясък на Помпеевата слава, а Помпей ненавижда други да го засенчват. Мислеше си, че с конния парад и игрите на победата ще се превърне във всеобщия любимец. Но изведнъж Крас подари три месеца безплатно жито на целия римски народ. И доказа на Помпей, че не е единственият богаташ в Италия, който може всичко да си позволи. Помпей му отмъсти, като го изхвърли от живота си, сложи край на всякакви лични и служебни отношения. Така например трябваше да съобщи на Крас, че за днес е свикано заседание, е, това всеки знае, че в първия ден на септември има заседание, но то се свиква от първия консул, а той е длъжен да уведоми колегата си.