Колийн Маккълоу - Цезар

Ахил я пресрещна с египетската войска. В средата на септември той пристигна от пелузийската страна на Казиус и се установи на лагер. Средата на лятото, когато наемниците й започнат да си мислят повече за хладината на родните домове, отколкото за разгорещени битки — това бе най-подходящото време да я смачка.

Средата на лятото! Следващото наводнение! Клеопатра крачеше напред-назад в кирпичената си къща и гореше от нетърпение да приключва с тази работа. Светът наоколо кипеше! Воинът от Запада бе разгромил Гней Помпей Велики при Фарсалус! Ала как, пуснала корени тук, край Казиус, щеше да го убеди да посети Египет? За да го стори, трябваше да установи пълен контрол върху трона и да му отправи официална държавна покана. Римляните обичаха да се разхождат из Египет, умираха да гледат крокодили и да зърнат поне един хипопотам, искаха очите им да бъдат заслепени от злато и скъпоценни камъни, ахкаха пред величието на храмовете. Със сълзи на очи Клеопатра се примири с третата сушава година. Когато Ха’ем гадаеше, всичко се сбъдваше. Гай Юлий Цезар, богът от Запад, със сигурност щеше да дойде. Ала не и преди средата на лятото.

Помпей пристигна край Пелузиум два дни преди да навърши петдесет и осем и завари това старо, занемарено пристанище претъпкано с военни кораби. Нямаше надежда да слезе на брега, дори да пуснат котва на някой кален, безлюден плаж. Двамата със Секст се облегнаха на парапета и загледаха като омагьосани огромната маса от хора.

— Сигурно има гражданска война — предположи Секст.

— Е, със сигурност не е в моя полза — отбеляза с усмивка баща му. — По-добре да разучим, преди да решим какво да правим.

— Да отидем до Александрия ли имаш предвид?

— Можем да го направим, но тримата ми капитани ми съобщиха, че храната е на привършване, също и водата. Затова ще се наложи да останем тук, докато се заредим.

— Аз ще отида — предложи Секст.

— Не, ще изпратя Филип.

Секст направи обидена физиономия. Баща му го побутна леко по рамото:

— Не се цупи, Сексте, да беше проявил повече упорство в уроците си по гръцки навремето. Изпращам Филип, защото е сирийски грък и може да се оправи. Извън Атика ти няма да разбереш и думичка.

Гней Помпей Филип, едър рус мъж и един от освободените роби на Помпей, дойде, за да получи инструкции. Изслуша внимателно повелителя си, кимна мълчаливо и се качи на една лодка отстрани на триремата.

— Очаква се битка — съобщи той след два часа, когато се върна. — Половината Египет е тук. Войската на царицата се е разположила от обратната страна на Казиус, тази на царя е отсам. В Пелузиум се носи мълва, че всичко ще се разреши в рамките на няколко дни.

— Откъде знаят кога ще е битката? — попита Помпей.

— Малкият цар е пристигнал, това е много рядко събитие. Прекалено е млад, за да командва (някой си Ахил води войската му), ала явно битката няма да има официална тежест, ако не присъства.

Помпей седна и написа писмо до цар Птолемей с молба веднага да бъде приет.

До края на деня не се получи отговор и Помпей размисли върху някои неща. Преди две години това писмо щеше да бъде прието като послание от боговете, направо от Олимп. Сега невръстният цар можеше да протака колкото иска.

— Чудя се колко щеше да му е нужно, за да отговори на Цезар — сподели малко разочаровано той пред Корнелия Метела.

Тя го потупа по ръката:

— Съпруже, не си струва да се безпокоиш и за това. Египтяните са странни хора, сигурно и обичаите им са такива. Освен това тук още може да не знаят за Фарсалус.

— Това не го вярвам, Корнелия. Сигурен съм, че дори и царят на партите знае вече за Фарсалус.

— Лягай си. Отговорът сигурно ще дойде утре.

Предадено от Филип на един най-обикновен чиновник, на Помпеевото писмо му бяха нужни няколко часа, за да изкачи йерархичната стълбица на египетската бюрокрация. Египет, така казваше пословицата, можел да дава уроци по бюрокрация дори на гърците в провинция Азия. Малко преди залез то достигна секретаря на секретаря на Потин, главния шамбелан. Той погледна странния печат и подсмръкна. Лъвска глава с буквите ГН ПОМП МАГНоколо гривата й.

— Серапис! Серапис! — възкликна секретарят и изтича при секретаря на Потин, който пък от своя страна моментално се завтече към главния шамбелан.

— Велики шамбелане! — промълви задъхано чиновникът, стискайки малкия свитък. — Писмо от Гней Помпей Велики!

Облечен с ефирната си пурпурна ленена роба, тъй като бе свършил със задачите за деня, Потин скочи от кушетката си, грабна свитъка и се втренчи в него с невярващи очи. Това беше! Не можеше да не е!