Колийн Маккълоу - Цезар

Имаше писма от Цицерон, пълни с молби и въпроси за благосъстоянието на по-малкия му брат Квинт. Изпращаше и най-искрени съболезнования за Цезар; въпреки суетата си и надутостта си Цицерон бе изключително мил и състрадателен човек.

А! Един свитък от Брут! Тази година навършваше трийсет и бе на път да влезе в сената като квестор. Цезар му беше писал непосредствено преди заминаването си за Британия с молба да се присъедини към него като личен квестор. По-големият син на Крас, Публий, му бе служил на този пост в продължение на няколко лета, а тази година службата се изпълняваше от малкия брат на Публий, Марк Крас. Прекрасна двойка. Основното задължение на квесторите бяха финансите и Цезар бе сметнал, че синовете на Крас би трябвало да са способни в тази област. Очакванията му обаче не се оправдаха. Макар и незаменими на бойното поле, двамата братя не можеха да съберат две и две. За разлика от тях Брут бе плутократ в сенаторски одежди и имаше талант да печели пари и да управлява финанси. В момента счетоводството се водеше от Требаций, но това не му влизаше в непосредствените задължения.

Брут… Дори след толкова години Цезар все още изпитваше вина към него. Брут толкова бе обичал Юлия, търпеливо я беше чакал десет години, докато стане на възраст за женене. Обаче Цезар неочаквано бе получил невероятен дар от боговете — Юлия се влюби лудо в Помпей Велики, както и той в нея. Пълководеца веднага анулира годежа й с Брут (известен тогава под името Сервилий Цепион) и я омъжи за Помпей. Нелесно решение, сърцето на Брут бе разбито. Майката на младежа, Сервилия, беше любовница на Цезар от години. Да я умилостиви след тази обида му струваше една перла на стойност шест милиона сестерции.

„Благодаря ти за предложението, Цезаре. Много мило, че си помислил за мен и си се сетил, че от тази година мога да бъда избиран за квестор. За жалост още не съм сигурен, че ще получа квесторството, тъй като изборите още се отлагат. Надяваме се да стане известно през декември, когато се говори, че народът в трибите щял да избере квесторите и военните трибуни. Съмнявам се обаче, че тази година ще има избори за висши магистрати. Мемий отказва да отстъпи от кандидатурата си за консулство, а чичо Катон се е зарекъл, докато Мемий не се откаже, да не разрешава курулни избори. Между другото, не давай ухо на тези зловредни слухове за развода на чичо Катон с Марция. Чичо Катон не може да бъде купен.

Отивам в Киликия като личен квестор на новия управител за следващата година, Апий Клавдий Пулхер. Сега той е мой тъст. Преди месец се ожених за най-голямата му дъщеря, Клавдия. Прекрасно момиче.

Отново ти благодаря за любезното предложение. Майка ми е добре. Както разбирам, тя лично ще ти пише.“

„Виж ти! — Цезар остави свитъка и примигна изненадано. — В продължение на шест години Брут отказва да се ожени. Дъщеря ми умира и той се задомява само след няколко нундини. Явно надеждата е живяла през цялото време. Чакал е да й омръзне да живее с един старец, който има само военна слава и пари. Без знатен произход, без известни предци. Колко ли още е бил готов да чака? Тя обаче намери истинската любов в Помпей, а и той я обичаше. Винаги съм се упреквал, задето нараних Брут, макар че късно си дадох сметка какво означава Юлия за него. И все пак това трябваше да се направи, независимо кой и колко силно щеше да бъде наранен. Съдбата ме дари с дъщеря, достатъчно красива и умна, за да омае единствения човек, от когото имах нужда. Как обаче да задържа Помпей Велики сега?“

Също като Брут, Сервилия бе написала само едно писмо, за разлика от четиринайсетте послания на Цицерон например. И не беше дълго. Странно бе чувството да държи папируса, който е докосвала и тя. Сякаш писмото бе пропито с отрова, проникваща през кожата. Той затвори очи и се опита да си я представи, да си спомни вкуса й и онази разрушителна, жестока страст. Какво ли щеше да почувства, когато я види отново? Между тях имаше почти пет години разлика. Сега тя щеше да е на петдесет, а той на четирийсет и шест. Ала вероятно щеше да е все така красива — тя се грижеше за външния си вид, поддържаше косата си винаги катраненочерна, също като сърцето й. Защото не Цезар бе виновен за случилото се с Брут; отговорността за Брут падаше изцяло върху майка му.

„Сигурно вече си получил отказа на Брут. Ти винаги си обичал всичко да е по реда си, така че първо мъжете. Сега поне имам снаха от патрициански род, макар че не е лесно да живея в една къща с друга жена, която не ми е родна дъщеря и следователно не е свикнала с мен и странностите ми. За щастие Клавдия е свита като мишка. Не мога да си представя как щяхме да живеем с Юлия, имайки предвид нейната гордост и чувствителност. Жалко, че не беше надарена с твоята твърдост. Точно затова умря, разбира се.