Колийн Маккълоу - Жените на Цезар

— Освен ако плебсът откаже да ги гласува — присмя му се Децим Брут. — Мога да ти изброя една дузина народни трибуни, които са пропуснали този съществен фактор! Да не говорим и за правото на вето. В колегията има поне четирима души, които биха ти наложили вето с най-голямо удоволствие.

— Точно затова Луций Декумий ще се окаже от изключителна полза за нас! — развика се от вълнение Клодий. — Ние ще си спечелим сред долните класи привърженици, от които Форумът да тръпне в страх. Уличният натиск ще разубеди всеки сенатор, който смята да ми налага вето! Отсега нататък плебсът ще гласува всеки законопроект, който му предложа!

— Сатурнин опита навремето точно това, но се провали — напомни му Брут.

— Сатурнин гледаше на долните класи като на тълпа от хора без лица, той никого не е познавал по име, никога не е пил виното си с тях — наблегна Клодий. — Той не стори именно това, което всеки демагог, търсещ успеха, трябва да направи — да подходи избирателно. На мен не ми трябва огромна тълпа бедни хора на площада. Достатъчни ми са няколко дружини безскрупулни разбойници. Един поглед върху Луций Декумий и вече знаех, че имам пред себе си нужния човек. Отидохме да си поговорим в една кръчма на Вия Нова. Той се оплакваше, че са отнели религиозния статут на колегията му. Хвалеше се, че на младини е бил наемен убиец, а не виждам защо да не му вярвам. Но което ми направи по-голямо впечатление — Декумий ми подхвърли, че неговата колегия заедно с няколко други са се занимавали с охранителния занаят от… от векове!

— Охранителен занаят? — погледна го неразбираща Фулвия.

— Срещу пари осигуряват на търговците и занаятчиите закрила от кражби и грабежи.

— И от кого по-точно ги закрилят?

— Ами от самите себе си, разбира се! — засмя се Клодий. — Ако не си платиш, чака те бой. Или пък ще ти разграбят стоката. Или пък ще ти унищожат занаятчийските инструменти. Системата работи безотказно.

— Забележително! — иронично подхвърли Брут.

— Всичко е много просто, Децим. Ще използваме братята от кръстопътя вместо армия. Няма нужда да пълним Форума с тълпи недоволни. Достатъчно ни е да разполагаме с нужните хора в нужния момент, на нужното място. Двеста-триста души ще са ми напълно достатъчни. Именно затова ни е нужно да разберем как точно се организират, къде се събират, кога действат. След това ни остава да ги използваме.

— А как ще им плащаме? — попита Децим Брут. Той беше умен и способен младеж. Мисълта да се заеме с нещо, от което на добрите люде и останалите консерватори да им стане горещо, го привличаше неустоимо.

— Ще им се отплатим, като ги черпим за наша сметка. Едно от нещата, които отдавна знам за хората без образование, е, че са готови на всичко за теб, стига да им платиш пиенето в кръчмата.

— Няма да е достатъчно — поклати глава Децим Брут.

— Това ми е ясно — съгласи се Клодий. — В замяна на услугите им ще прокарам и два закона. Първият ще възстанови юридическия статут на всички някогашни римски колегии, братства, кръгове и така нататък. Вторият ще гарантира безплатен хляб за всички бедни. — Клодий целуна жена си и стана. — Сега двамата с Децим отиваме в Субура. Ще се срещнем с Луций Декумий и ще започнем да готвим планове за декемврийските си действия.

Цезар прокара своя законопроект срещу злоупотребите на провинциалните управители през секстил — търпеливо изчаквайки събитията от предишния месец да отшумят и духовете, включително и неговият, да се уталожат.

— Мотивите ми съвсем не са алтруистични — обясни той пред полупразната зала на Сената, — нито пък имам нещо против един способен управител да се обогати, стига да спазва закона. Целта на този лекс Юлия е да не се позволява на провинциалния управител да лъже римската хазна, както и да не позволява на жителите на провинцията си да бъдат несправедливо ограбвани. В продължение на повече от век управлението на провинциите е било под всякаква критика. Нашата администрация продава римско гражданство срещу пари, срещу подкупи укрива данъците на частни лица, продава и препродава правото да се събират данъци, мита и такси. Като тръгне за своята провинция управителят взема със себе си хиляди паразити, които да изсмучат докрай ресурсите на страната. Водят се войни с една-единствена цел: управителят да си издейства триумф при завръщането в Рим. Ако местните жители, които не се ползват с гражданство, откажат да дадат дъщеря си на някой римлянин, или пък не се съгласят с отнемането на нивата си, биват бичувани с метална жица, а понякога дори им режат главата. Парите, предвидени за снабдяването на войската, не се усвояват по предназначение. Цените се фиксират единствено в полза на управителя, неговите банкери или протежетата му. Поощрява се раздаването на заеми срещу огромна лихва. Трябва ли да продължавам?