Колийн Маккълоу - Жените на Цезар

— Сещаш ли се? — Клодий изгледа върховния понтифекс с типичната си лукава усмивчица.

— Ще връчиш задачата на Катон.

— На Катон?

— Именно. Няма по-подходящ от Катон! Той ще надуши и последната драхма, изтърколила се в ъгъла, ще ни представи най-прецизни отчети, ще даде правилна оценка на всяко бижу, на всяка златна чаша, на всяка статуя или картина — а това означава, че хазната ще се сдобие с големия дял. Трябва да ме послушаш, Клодий! Рим се нуждае от Катон, за да се свърши работата, както ни се иска! Ти се нуждаеш от Катон! Дай задачата на него и можеш да си сигурен, че парите ще стигнат за закупуването на безплатно жито.

Клодий си тръгна доволен. Цезар знаеше, че току-що е постигнал най-големия си успех през последните няколко години. Най-заклетият противник на специалните поръчения Катон щеше да се окаже в положение, от което не можеше да се измъкне. Ей на това му се казваше красотата на Красавеца, както се изразяваше Цицерон, намеквайки за родовия прякор на Клодий — Пулхер. Да, Клодий беше хитър човек. Беше разбрал добре Цезаровия съвет. Друг човек би оставил на Катон вратичка, но Клодий нямаше да го допусне. Катон нямаше друг избор, освен да се съобрази с волята на плебса, а следователно щеше да отсъства поне две-три години от Рим. Катон, който се страхуваше да напусне града, да не би враговете да се възползват от отсъствието му, заминаваше за другия край на морето. Само боговете знаеха що за суматоха се канеше да сътвори Клодий, но дори това, че правеше услуга на Цезар, прогонвайки от Рим Цицерон и Катон, беше достатъчно той да се чувства доволен.

— Ще принудя Катон да анексира Кипър! — съобщи Клодий на Фулвия, щом се прибра у дома си. Лицето му се изкриви в недоволна гримаса. — Трябваше сам да се сетя, но идеята всъщност ми я даде Цезар.

Тя вече знаеше как да се оправя с вечно променящите се настроения на мъжа си.

— О, Клодий, колко си гениален! — похвали го. — Цезар е свикнал да използва другите, а ето, че ти започна да използваш него! Мисля, че и занапред ще е добре да се възползваш от Цезар.

Подобна интерпретация на случая подейства благотворно на Клодий. Той побърза да изтъкне изключителната си съобразителност.

— О, аз ще го използвам, Фулвия. Той дори може да изготви някои от законите ми вместо мен.

— Религиозните — със сигурност.

— Мислиш ли, че трябва да му се отплатя с една-две услуги?

— Не — отговори невъзмутимо Фулвия. — Цезар не е чак толкова глупав да очаква от един патриций да му заплаща за услуга с услуга. А по рождение ти си оставаш патриций и това не може да се промени.

Тя тромаво се надигна; отново беше бременна и детето вече натежаваше, което я дразнеше. Точно когато се очакваше Клодий да разгърне своята законодателна дейност, Фулвия щеше да е в напреднала бременност. Не че това беше причина да не присъства при борбите на Форума. Напротив, Фулвия с наслада очакваше мига, когато би скандализирала цял Рим, явявайки се на площада в осмия или деветия месец. Дори не смяташе да губи повече от ден-два при раждането: тя беше жена с късмет, можеше да носи и да ражда децата си без никакви усложнения. Отново се излегна на кушетката до Клодий, когато на вратата се показа Децим Брут. Приятелят им сияеше от радост заради убедителната победа на Клодий в изборите.

— Разполагам с едно име: Луций Декумий — посрещна го Клодий.

— Искаш да кажеш: човек, който да те свърже с дребните хорица? — попита Брут и се разположи на кушетката отсреща.

— Именно.

— Кой е той? — Децим Брут бръкна в чинията пред себе си.

— Пазител на колегия на кръстопътя в Субура. Декумий твърди, че е бил голям приятел на Цезар. Навремето му сменял пелените, а след това двамата заедно скитали из квартала.

— Е, и? — Брут не изглеждаше особено въодушевен.

— Ами аз вече се запознах с Луций Декумий и човекът много ми хареса. Той също ме хареса и което е по-важно — Клодий демонстративно понижи глас, сякаш се страхуваше някой да не го подслушва, — най-после намерих начин да се свържа с нисшите съсловия, или поне с онези техни представители, които могат да ни бъдат от полза.

Двамата му събеседници наостриха уши и забравиха за вечерята.

— Бибул доказа тази година само едно — започна да обяснява Клодий, — а именно до каква пародия може да се докара политиката, ако се следва сляпо конституцията. В името на закона Бибул принуди триумвирите да действат извън закона. Цял Рим си дава сметка, че Бибул е използвал религията за своите цели, но работата е там, че успя. Има опасност Цезаровите закони да бъдат отхвърлени. Е, аз ще се постарая подобни трикове занапред да бъдат невъзможни! А щом преодолея тази пречка, вече никой няма да оспори моите закони.