Филипа Грегъри - Вещицата(Mъдрата жена)

— Какво ще ѝ направят? — попита Алис.

Морах плю право в огъня.

— Вече започнаха — каза тя. — Провериха я за белези, че е кърмила дявола, и изгориха белезите с нажежен ръжен. Ако раните загноят, това е доказателство за магьосничество. Ще ѝ завържат ръцете и краката, и ще я хвърлят в река Грета. Ако изплува жива — това е магьосничество. Може да я накарат да пъхне ръка в огъня на ковача и да се закълне, че е невинна. Може да я вържат навън в тресавището за цяла нощ, за да видят дали дяволът ще я избави. Ще се гаврят с нея, докато наситят страстта си.

Алис подаде на Морах купа бульон и панер с хляб.

— И после?

— Ще издигнат клада на поляната сред селото и свещеникът ще се помоли за душата ѝ, след това някой — вероятно ковачът — ще я удуши и после ще я изгорят на кръстопътя — каза Морах. — После ще започнат да търсят друга, сетне — трета. Докато се случи нещо друго — празник или ден, в който се чества някой светец — и си намерят различно забавление. То е като лудост, която прихваща цяло село. Това е лошо време за нас. Няма да ходя в Боус, докато знахарката от Болдрън не бъде погребана и забравена.

— Как ще си купуваме брашно? — попита Алис. — И сирене?

— Може ти да ходиш — каза Морах безчувствено. — А можем да караме и без тях седмица-две.

Алис стрелна Морах със студен поглед.

— Ще се справим без тях — каза, макар че стомахът ѝ къркореше от глад.

В края на октомври внезапно застудя рязко, и всяка сутрин имаше твърд бял скреж. Алис се отказа да се мие през зимата. Речната вода течеше буйна и кафява между камъните, които сутрин бяха бели и хлъзгави от лед. Всеки ден тя с усилие замъкваше по склона до колибата пълна кофа вода за готвене; нямаше нито време, нито енергия да носи вода за миене. Растящата ѝ коса гъмжеше от въшки, черната ѝ монашеска роба вонеше на гранясало. Улавяше бълхите между пръстите си и без свян мачкаше малките им телца между показалеца и разръфания нокът на палеца си. Беше привикнала към миризмата и мръсотията. Когато изливаше съдържанието на напуканото нощно гърне на бунището, вече не се налагаше да извръща глава и да потиска порива си да повърне. Изпражненията на Морах и нейните собствени, торът от кокошките и отпадъците се трупаха високо на сметището, а Алис ги разстилаше и ги вкопаваше в зеленчуковата леха, без да обръща внимание на вонята.

Чистите бели чаршафи и сладкото ухание на билки в помещението за приготвяне на отвари и цветята върху олтара на абатството ѝ се струваха като сън. Понякога Алис имаше чувството, че лъжата на Морах е истина и че тя, Алис, никога не е била в абатството, никога не е познавала монахините. Но после се събуждаше през нощта, мръсното ѝ лице бе изтръпнало и солено от сълзи, и разбираше, че отново е сънувала майка си и живота, който беше изгубила.

Можеше да забрави удоволствието от това да бъде чиста, но гладното ѝ, растящо, младо тяло ѝ напомняше всеки ден за храната в абатството. Цяла есен Алис и Морах се хранеха с рядка зеленчукова супа, в която понякога сваряваха парче бекон и мазнината от него се носеше отгоре на златисти кръгове. Понякога имаха резен сирене, винаги имаха черен ръжен хляб, а тестото от плътното, зле смляно зърно беше грубо и им присядаше. Понякога някоя благодарна фермерска съпруга им даваше вътрешности от току-що заклано прасе. Понякога им попадаше заешко. Морах имаше примка, а Алис стъкми мрежа за лов на риба. Двете кокошки на Морах, които живееха долу в къщата, изхранващи се мизерно с остатъци, снасяха добре в продължение на няколко дни, и Морах и Алис хапнаха яйца. В повечето дни закусваха с рядка каша, а след това гладуваха цял ден до свечеряване, когато хапваха супа и хляб, и понякога по някой резен сирене или месо.

Алис помнеше вкуса на задушения шаран от рибарниците на абатството. През постните дни ядяха сьомга или пъстърва, или морска риба, донесена специално за тях от крайбрежието. Мирисът на печено телешко в плътни пухкави пудинги, топлата, питателна овесена каша рано сутрин след молитвите, с малко добиван в абатството мед в средата, и с жълта като масло сметана за заливане, топъл ейл преди лягане, лакомствата в празничните дни — марципан, печени бадеми, захаросани плодове. Копнееше за тежката, топла сладост на греяното вино с подправки след празнична гощавка, еленовото месо в сос от портвайн, задушеното заешко, зеленчуците, изпечени в масло, за острия вкус на пресни череши. Понякога Морах я сритваше, за да я събуди през нощта, и подмяташе със сънено кискане: „Стенеш насън, Алис, пак сънуваш храна. Упражнявай се в умъртвяване на плътта, мое малко ангелче!“ Алис откриваше, че устата ѝ се налива със слюнка в сънищата ѝ за обедите в тихата трапезария, докато някоя монахиня им четеше на глас, а начело на масата винаги седеше майка Хилдебранд, с протегнати ръце, благославяше храната и въздаваше благодарност за спокойното изобилие на живота им, и понякога хвърляше поглед надолу по масата към Алис, за да се увери, че малкото момиче има храна в изобилие. „Изобилие“, изричаше Алис с копнеж.