Роалд Дал - Вещиците

— Дайте ми шоколадите! — кресна Бруно, внезапно обзет от подозрения. — Дайте ми шоколадите и ме пуснете да си вървя!

— Петнайссет секунди! — извика Върховната вещица.

— Ще ми каже ли някоя от вас, откачалки, какво става? — кресна Бруно.

— Дессет секунди! — извика Върховната вещица. — Девет… оссем… седем… шест… пет… четирри… трри… две… едно… нула! Старрт!

Кълна се, че чух иззвъняването на будилник. Бруно подскочи. Подскочи така, сякаш някой го бе убол с игла по дупето, и изписка „Ох!“. Подскочи толкова високо, че се стовари върху малката масичка на подиума и започна да подскача върху нея, да размахва ръце и да крещи като луд. Тогава изведнъж замълча. Тялото му се вцепени.

— Будилникът иззвъня! — викна Върховната вещица. — Отваррата за създаване на мишки започва да дейсства!

Тя заподскача по подиума, запляска с ръце и закрещя:

Бруно се смаляваше с всяка изминала секунда. Виждах го как се свива…

Дрехите му като че ли изчезваха, а по тялото му започна да никне кафява козина…

Изведнъж му порасна опашка…

След това му поникнаха мустаци…

Вече имаше четири крака…

Всичко ставаше толкова бързо…

Случваше се за секунди…

И изведнъж него вече го нямаше…

По масата пълзеше малка кафява мишка…

— Браво! — извика публиката. — Тя успя! Отварата действа! Фантастично! Колосално! Невероятно! Вие сте истинско чудо, о, Премъдра! — Вещиците станаха на крака, заръкопляскаха и приветстваха Върховната вещица, която извади капан за мишки от полите на роклята си и започна да го подготвя.

О, не, помислих си аз. Не искам да виждам какво следва! Бруно Дженкинс може и да беше малко неприятен, но проклет да съм, ако само стоя отстрани и гледам как му отрязват главата!

— Къде е той? — изсъска Върховната вещица и огледа подиума. — Къде изчезна мишката?

Тя не успя да го намери. Умният Бруно сигурно бе скочил от масата и се бе шмугнал в някой ъгъл или в някоя дупчица. Слава богу!

— Няма значение! — извика Върховната вещица. — Сядайте и запазете тишина!

Върховната вещица застана по средата на подиума и обходи бавно с опасните си очи цялата публика от вещици, които седяха смирено пред погледа й.

— Всички над седемдессетгодишни да вдигнат ръце! — кресна тя изведнъж.

Седем или осем ръце се вдигнаха във въздуха.

— Сетих се, че вие, най-старрите, няма да можете да се катерите по дъррветата, за да търсите яйца от грухтил.

— Няма да можем, Ваше Върховенство! За съжаление няма да можем! — отекна отговорът на най-старите вещици.

— Нито пък ще усспеете да хванете ракотрошач, тъй като те живеят по стръмни скали — продължи Върховната вещица. — Не виждам и как ще тичате след бъррзата кучекотка или ще се гмурркате във водата, за да пронижете бърборивче, нито пък как ще газите из мрачните трессавища с пушка в ръка, за да застреляте пискун. Твърде старри и немощни сте за подобни неща.

— Така е — отвърнаха в един глас най-старите вещици.

— Вие, най-старите, ми служите вяррно от дълги години — продължи Върховната вещица — и няма да ви отнемам удоволсствието да затриете по няколко хиляди деца само защото сте старри и немощни. Затова собственорръчно приготвих по малко от отварата със забавено дейсствие, която ще раздам на най-старрите, преди да си тръгнете от хотела.

— О, благодарим ви, благодарим ви! — извикаха старите вещици. — Твърде добра сте към нас, Ваше Върховенство! Толкова мила и съобразителна сте!

— Това е мосстра от отварата, която ще ви дам — извика Върховната вещица. Тя бръкна в джоба на роклята си и извади мъничка бутилка. Вдигна я високо и извика: — В тази мъничка бутилка има петстотин дози от отварата! Досстатъчно, за да превъррне петстотин деца в мишки! — Бутилката беше направена от тъмносиньо стъкло и беше много мъничка, горе-долу с размера на шишенцата с капки за нос, които си купуваме от аптеката. — Всяка от най-старрите вещици ще получи по две от тези бутилки.

— Благодарим ви, благодарим ви, о, Най-щедра и Премъдра! — казаха в един глас най-старите вещици. — Няма да пропилеем нито капка! Обещаваме, че всяка от нас ще смачка и изтреби по хиляда деца!

— Срещата приключи! — обяви Върховната вещица. — Ето и прогррамата за осстатъка от престоя ви в хотела. Сега всички трябва да излезем на Слънчевата терасса и да пием чай с онзи смешник, управителя. След това в шест часа вещиците, които са твърде старри, за да се катерят по дъррветата за яйца от грухтили, ще дойдат в стаята ми, за да получат по две бутилки от Отварата за създаване на мишки. Отсседнала съм в стая четиристотин петдесет и четири. Запомнете номера. След това в осем часа вссички ще се съберрем в трапезарията за вечерря. Ние сме милите дами от КДБЖД и са приготвили две дълги масси специално за нас. Но не забрравяйте да си сложите памучните тапи за нос. Трапезаррията ще е пълна с миризливи деца и без тапите вонята ще е непоноссима. Освен това не забравяйте да се дърржите нормално през цялото врреме. Яссно ли е всичко? Има ли въпросси?