Надявам се да не сте забравили, че докато всичко това се случваше, аз още стоях на четири крака зад паравана и надничах с едно око през пролуката. Не знам откога точно стоях там, но ми се струваше, че е минала цяла вечност. Най-лошото беше, че не можех дори да се изкашлям или да издам какъвто и да било звук, защото, ако го направех, с мен щеше да е свършено. А и през цялото време бях обзет от ужас, че някоя от вещиците на последния ред ще ме надуши със специалните си ноздри.
Единствената ми надежда сякаш беше фактът, че не се бях къпал от няколко дни. Както и безкрайното вълнение, ръкопляскане и викове в залата. Вещиците бяха напълно погълнати от Върховната вещица на подиума и страхотния й план за изтребването на всички деца в Англия. Те определено не душеха из залата за присъствието на дете. Дори в най-смелите си мечти (ако вещиците изобщо мечтаеха) това изобщо не би им хрумнало. Стоях неподвижно и се молех наум.
Ужасяващата злорада песен на Върховната вещица свърши, а публиката ръкопляскаше обезумяло и крещеше:
— Великолепно! Невероятно! Удивително! Гениална сте, о, Премъдра! Тази отвара със забавено действие е страхотна! Ще пожъне успех! А най-прекрасното е, че именно учителите ще изтребят гнусните деца! Никога няма да ни хванат!
— Вещиците никога не ги хващат! — изсъска Върховната вещица. — А сега внимание! Слушайте внимателно какво трябва да напрравите, за да прриготвите Формула осемдесет и шест със забавено действие за създаване на мишки!
Внезапно публиката ахна. Последваха глъчка, крясъци и писъци и много вещици скочиха, започнаха да сочат към подиума и закрещяха:
— Мишки! Мишки! Мишки! Тя дори ни показа как става! Най-умната на света превърна две деца в мишки, ето ги там!
Погледнах към подиума. Там наистина имаше мишки, две мишки, които пълзяха край полите на Върховната вещица.
Но това не бяха полски или дървесни мишки. Бяха бели мишки ! Веднага познах, че това са моите Уилям и Мери!
— Мишки! — закрещя публиката. — Нашата водачка накара мишките да се появят от нищото! Грабвайте капаните! Донесете сирене!
Върховната вещица погледна към пода и се взря озадачено в Уилям и Мери. После се наведе, разгледа ги отблизо, изправи се и кресна:
— Тишина!
Публиката се смълча и седна.
— Тези мишки нямат нищо общо с мен! — изкрещя тя. — Тези мишки са домашни ! Очевидно са на някое прротивно дете от хотела! Със сигурносст е момче, защото момичетата не гледат мишки като домашни любимци!
— Момче! — викнаха вещиците. — Противно мръсно малко момче! Ще го отмъкнем! Ще го разпердушиним! Ще изядем вътрешностите му за закуска!
— Тишина! — извика Върховната вещица и вдигна ръце. — Знаете добре, че не бива да прривличате внимание към себе си, докато сте в хотела! На всяка цена ще се отъррвем от този малък миризлив сополанко, но трябва да го напрравим възможно най-незабележимо, защото не сме ли вссички ние почтени дами от Кралското дружесство за боррба с жестокостта към децата?
— Какво предлагате, о, Премъдра? — извикаха те. — Как да се отървем от този малък боклук?
„Говорят за мен“, помислих си аз. Тези жени всъщност обсъждаха как да ме убият. Изпотих се.
— Не е важно кой точно е той — заяви Върховната вещица. — Осставете това на мен. Аз ще надуша дирите му, ще го превърна в скумрия и ще дам да го сготвят за вечерря.
— Браво! — извикаха вещиците. — Отрежете му главата и опашката и го изпържете в горещо олио!
Сигурно си представяте колко се притесних. Уилям и Мери още обикаляха по подиума и видях как Върховната вещица изрита със замах Уилям. Прицели се в него с върха на пръстите си и го изпрати във въздуха. Повтори същото и с Мери. Ритникът й бе невероятен. От нея би излязъл страхотен футболист. И двете мишки се блъснаха в стената и няколко секунди лежаха зашеметени. След това се изправиха на крака и офейкаха.
— Внимание, вссички! — крещеше Върховната вещица. — Сега ще ви дам рецептата за прриготвяне на Формула осемдесет и шест със забавено действие за създаване на мишки! Извадете си листове и моливи.
Вещиците в залата отвориха чантите си и извадиха тетрадки.
— Дайте ни рецептата, о, Премъдра! — извика нетърпеливо публиката. — Разкрийте ни тайната.
— Първо трябваше да открия нещо, което бъррзо да смалява децата.
— И какво е то? — попитаха присъстващите.
— Това беше лессно — каза Върховната вещица. — Ако искате да смалите едно дете, просто тррябва да го погледнете през обратния край на телескоп.
Читать дальше