• Пожаловаться

Петър Бобев: Калиакра

Здесь есть возможность читать онлайн «Петър Бобев: Калиакра» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию). В некоторых случаях присутствует краткое содержание. категория: Детская проза / Историческая проза / Прочие приключения / Старинная литература / Философия / на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале. Библиотека «Либ Кат» — LibCat.ru создана для любителей полистать хорошую книжку и предлагает широкий выбор жанров:

любовные романы фантастика и фэнтези приключения детективы и триллеры эротика документальные научные юмористические анекдоты о бизнесе проза детские сказки о религиии новинки православные старинные про компьютеры программирование на английском домоводство поэзия

Выбрав категорию по душе Вы сможете найти действительно стоящие книги и насладиться погружением в мир воображения, прочувствовать переживания героев или узнать для себя что-то новое, совершить внутреннее открытие. Подробная информация для ознакомления по текущему запросу представлена ниже:

Петър Бобев Калиакра

Калиакра: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Калиакра»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Петър Бобев: другие книги автора


Кто написал Калиакра? Узнайте фамилию, как зовут автора книги и список всех его произведений по сериям.

Калиакра — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Калиакра», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Шрифт:

Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

И тук с царски ферман с турата на падишаха отгоре се довлече. Самият падишах го бе облякъл с пълна власт над живота, над имота и честта на рая и господари.

Такава беше славата на Курт Али бей — в която касаба довтаса, значи нещо е недоволен от аянина й падишахът. А то с падишаха все някак можеш се оправи, но с потурчения българин Балтаоглу капуджибашията — никога. Още по-хитър от него, още по-зъл пък беше Али бей.

И от Килгра, калето, що раята все още си я нарича Калиакра, имаше защо да се муси капуджибашията. И от каймакамина й Кадъ Мустафа — също… От правоверните беше Балтаоглу Сюлейман бей, като истински потурнак — от тия, кои свинско не кусват, вино не помирисват, през рамазана цял месец пост пазят и неверника за човек не смятат.

А в Килгра, и в Добруджа, та и по цяло Българско, друг ред бе останал. Останал бе от първите османски завоеватели, останал бе и от чичото на сегашния султан Мурад II, от страшния шехзаде Муса Кеседжи, който толкова години война води с братята си. Кой знае, може и с победа да го дари аллах. Ала отметна се от народа Муса Кеседжи. И загуби главата си. В тая му борба отначало редом с правоверните се би и раята. Дружно ляха кръвта си турската беднота и българската рая и после, когато Бедредин Симави поведе народа срещу султана — за правдини на всички: и за правоверни, и за гяури. За него все чада на аллаха бяха всички, все братя. И като братя бяха длъжни общо да живеят, с общи имоти и общи блага, в доброволна бедност, та да няма чорбаджии и сиромаси, да няма роби и спахии. А като няма спахии и даждиетата, кои най тежат на беднотията, мъките ще бъдат по-малко. Наистина, не сполучи Бедредин Симави, провали се метежът му, обесиха нещастника като кърски хайдук. Ала духът му остана. Нищо, че Мурад удави в кръв всички вилаети, дето бе минала грозящата султани и спахии ерес.

Тоя дух идеше да затрие Курт Али бей. Отколе вестоносци разправяха за него. И в Търновград, дето нявга са дарували българските владетели, и в Шумлъ, и в Никболи. Навред беше издигнал бесилки сред мегданите Курт Али бей. Ето, дойде ред и на Килгра. Какво ли й тъкмеше султанският изедник, каква ли участ — и на клетия народец, и на каймакамина му? Знаеше ли проклетникът, досещаше ли се, че и Кадъ Мустафа някога бе лял кръвта си за вярата на Бедредин Симави? И ако го знаеше, защо го мъчеше така, а не го изпратеше направо под сатъра?

Снощи, още щом влезе в калето, Курт Али бей видя минарето с полумесеца и кръста.

„Откога е тъй?“ — запита той.

„Отдавна — отвърна със суха уста Кадъ Мустафа. — От времето на Муса хан.“

„И на еретика“ — добави някак безучастно беят.

После додаде тихо:

„Я ги махни! Да не си рече някой, че още има еретици.“

Що можеха да сторят — махнаха ги. Оставиха само полумесеца.

И сега, седнал пред конака, Кадъ Мустафа гледаше новия полумесец на минарето и мислеше. Беше решил поне дорде е тук Евнух бей, да не тури капка вино в уста — да не замъглява ума си. Да го не подуши султанският пратеник, да се не гневи напусто. Ала не се сдържа. Че кога друг път е нужно повече виното? Нали при ядове и кахъри? Но и то не помогна. Не го ободри, не му вдъхна вяра. Потисна го повече.

Кадъ Мустафа въздъхна дълбоко и даде знак да почнат. Трябваше да си гледа работата. А как да я гледа, като знаеше, че отвъд дувара, зад гърба му, стоеше омразният бей. Може би спеше — може би слухтеше, изучаваше го, плетеше му примката.

Доведоха подсъдимия, един мръсен турчин, сух, жилав, черен като дъбова кора.

— Кажи що си сторил! — запита го кадията.

Той знаеше всичко, но такъв си беше редът — да чуе и виновника.

Ала турчинът вече бе научил кой е дошъл. Дързост бе добил. Затова се опъна:

— Нищо не съм й сторил.

— Не я ли бутна с хайванчето си?

— Не съм. Лъже проклетата гяурка!

Кадъ Мустафа го спря с ръка.

— Стига! Тебе чух. Да чуем и Дъба!

Напред се изстъпи Иван Дъба, градският седлар. Не току-тъй му бяха прикачили това прозвище. Як бе и широк в плещите Иван Седларя, як като дъб. Пристъпи той тежко, сякаш дъб разкърши клонаци и рече:

— Вървеше Кераца по сокака. А ти знаеш, трудна е невестата. Осман Хасаноглу разигра коня си. И я блъсна. До вечерта го роди. Мъртво. Туй е, кади. На, честен кръст, че е вярно!

Прекръсти се три пъти. И посочи с поглед небето, откъдето слънцето поглеждаше иззад перестите облаци като през сребърна ризница.

Турчинът се заинати:

— Не го слушай, кади! Лъже кучето му гяурско!

Още не свършил и Дъба го стисна за гръкляна.

Читать дальше

Шрифт:

Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Калиакра»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Калиакра» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё не прочитанные произведения.


Петър Бобев: Позорът на Один
Позорът на Один
Петър Бобев
Петър Бобев: Светещата гибел
Светещата гибел
Петър Бобев
Петър Бобев: Фаетон
Фаетон
Петър Бобев
libclub.ru: книга без обложки
libclub.ru: книга без обложки
Петър Бобев
Отзывы о книге «Калиакра»

Обсуждение, отзывы о книге «Калиакра» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.