Петър Бобев - Калиакра

Някой разправяше:

— Видяхте ли? Гонихме ги цял ден. И накрая — нищо! Такава проклетия! И всичко заради тая хубавица. Затуй говорят хората от памтивека — не е на добро жена на борда. „Санта Агнеса“ е жена, ревнува.

Капитан Николо настръхна. Разбра за кого загатваха, кого виняха — него, своя капитан. Стори му се, че позна и гласа. Май че беше на дон Рикардо, кормчията. Той ли ги подбуждаше?

Обади се и друг:

— Ами оная, дето скочи в морето! Видяхте ли само очите й? Гордост — огън! Не жена, а — демон!

Първият се намеси пак, сякаш искаше да ги наплаши със страшни приказки:

— Има такава история. Моряци намерили самотна жена на изоставен кораб. Взели да хвърлят зарове за нея. В туй време тя грабнала едно гюле и скочила във водата. Рекли си, удавила се. А тя цяла нощ гонила кораба с протегнати ръце. Настигнала го и с тънките си пръсти откъртила обшивката.

Някой възкликна:

— Леле, ами ако е същата? И спи под една палуба с нас!

— Не се плаши! — обади се трети. — Капитанът си има реликва. Купил си е зъб от света Бригита. Сто жълтици е броил. Че за какво са тия пари, ако светицата не го опази от някакво си морско привидение?

— Реликви! — изсмя се първият. — Бабини деветини, в които вярват само такива като нашия капитан. Пък и той е един капитан! Вместо да се радва на хубавиците монахини… В Генуа има един манастир, в него е по-весело от пристанищните вертепи…

— Пък да знаете как е във Венеция! — припомни си друг. — Шест месеца карнавал. И монахините маскирани. Като венецианските калугерки няма други — с накъдрени коси, с най-късите рокли и най-дълбоките деколтета. Да знаете какви манастири има там: „Манастирът на куклите“ — монахините са хубави като кукли, „Манастирът на клюкарките“ — цял ден сплетничат зад прозорците, ама като „Манастирът на безсрамничките“ няма друг…

Капитан Николо не изтрая на тия богохулства. Той се надигна, пристъпи на пръсти да пипне непокорниците, ала не видя ведрото на пътя си, блъсна го с крак и то издрънча в тишината като бомбарда. Моряците се пръснаха мигновено. Сякаш скочиха в морето, сякаш се стопиха, потънаха направо през пода.

Спънат от ведрото, капитанът се просна по корем върху палубата. Хич и не опита да стане, а така, без да се обърне, заспа отново.

Чак на разсъмване, на път да провери рулевия и вахтените, Джовани го видя и го отнесе в своята каюта. Там пияният преспа целия ден.

Събуди се привечер със същата мисъл като снощи. Главата му тежеше. Той се пресегна и преполови още една кана. После препрочете наум три пъти „Патер ностер“. Молитвата помага и при главоболие. Чак тогава, вече поосвежен, се запъти към каютата си.

Слънцето се бе затулило зад един черен облак, проснат накрай морето. Небето аленееше — същински пожар. Отразило огъня на заника, аленееше и морето. Капитан Никола неволно се усмихна — сякаш плаваха в бездънна бъчва вино.

Вечерната молитва го забави. Никой не смееше да престъпи установения ред. Всички, матроси и роби, пееха прехласнати „Аве Мария“. Спря се и капитанът. Докато свършиха, не мръдна. Чак когато дон Рикардо прочете „Патер ностер“, капитан Николо се прекръсти и продължи пътя си.

Сега дори не опита да чука и да моли. Доведе направо ковача, гърка Манолис. И той с едно длето и чук измъкна вратата от пантите. Капитан Николо влезе победоносно в завоюваната си каюта.

Калина стоеше опряна с гръб в отсрещната стена и го стрелкаше със зъл поглед, като вълчица в капан. Той даде знак на ковача да постави отново вратата на мястото й и да се маха. И когато останаха сами, пристъпи към девойката.

Калина го спря.

— Робиня ли съм, капитане?

— Никаква робиня, донна Калиакра! А сеньора, господарка на сърцето ми!

— Знаете ли, месер? В Калиакра италианците се шегуваха с грубостта на нашите мъже. Присмиваха им се, че не познават италианското кавалерство. Вие кавалер ли сте, месер Николо?

— Съмнява ли се някой в това?

— Тогава ме оставете да си ида и да правя каквото аз искам!

Той се учуди искрено:

— А защо, мадонна? Толкова ли съм ви противен?

— Защото мисля за друг, капитане!

Той вече знаеше за кого.

— Оставете го този, другия! Той вече не съществува. Той е роб. При вас съм аз, славният капитан Николо Паолини. Със сила, с власт, с богатство.

— Той е роб, а вие сте пират!

— Та що от това? Да бъдеш пират не е позор, въпрос на доблест е това. Страхливци не стават пирати.

После пристъпи крачка напред.

— Сам папа Йоан XXIII е бил пират, неуловимият Балтасар Коса. И никой не го кори за това. Но да ви призная. Аз няма да остана пират за цял живот. Само да се напечеля достатъчно, та да си купя титла. Папата продава индулгенции на миряните и санове на духовниците, сам бог му е дал тая власт. Неаполитанският крал продава титли. Индулгенция аз си имам. Купих я за петстотин екю. Опростени ми са всички грехове, които ще извърша до края на живота си. А дотогава вече ще съм мирен, почтен сеньор.